Преди няколко години  служителите на Исторически музей - гр. Карлово представиха първото издание на поредна част  от архивите на Христо Фъргов - краевед, етнограф, публицист, деец на туристическото движение и изобщо общественик от град Карлово. Част от неговия архив беше публикувана и по-рано, през 1995 г. , това са неинтересни данни за неспециалистите. Тук няма да цитирам мненията на някои от учените и изследователите, ползвали неговите трудове, които трудове са библиографска рядкост,(историческият музей на Карлово продължава обаче да издава части от тях), както и огромните му познания за архитектурата, етнографските и историческите паметници на Карлово и Стремската долина...
Ще си позволя да разкажа онова, което карловци си споделихме на срещата в камерната зала на читалището, на която беше представен неговият енциклопедичен речник за града. Негови познати разказваха за самоотвержената му работа за опазването на миналото на град Карлово, недооценена и изобщо неоценена; един от хората, изпратили го до гробищата разказа, че ковчегът бил съвсем лек, като на дете, Христо Фъргов се бил стопил от мизерията,  когато го изнасяли от къщата на ул. "Криволак", която скоро след това стана собственост на община Карлово, както и огромните архиви на Фъргов, сред които той живеел към края на живота си; там се помещаваше впоследствие редакцията на  един от карловските вестници - "Карловска трибуна". 
Един от бившите карловски кметове стана и  разказа интересен анекдот, който илюстрираше много добре стопанските, исторически, градоустройствени и други промени в град Карлово. При някой от кметовете на града от петдесетте или шестдесетте  години (Карлово има цяла поредица кметове, за които упорито се опитваме и днес да издирим данни), дошъл висок гост от столицата, който поискал да види къщата на д-р Иван Богоров. Кметът потрил ръце, помислил, звъннал два телефона, и накрая малко смутено рекъл на госта: "Вижте какво, другарю, такъв доктор в болницата нямат, но ако ме почакаш да звънна в родилния дом, може и да се намери..."