Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2016 15:52 - Из стопанската история на България. За върховете и спадовете в българската икономика. Четвърта част
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 712 Коментари: 0 Гласове:
1



 "В следосвободителния период културният живот на града, макар и да се намираше под знака на стопанския и икономически упадък все още не спираше. Основаните още в турското робство Ученолюбиво дружество и Женско просветително дружество развиват трескава и похвална дейност. Женското дружество построи първия театрален салон и днес поддържа сиропиталище и професионално девическо училище, а Ученолюбивото дружество увековечи паметта на най-великия карловец - Васил Левски - с внушителен паметник и уреди читалище - музей. Наред с тия дружества и в същия дух и направление работят всички културни и спортни организации в града. 
Днес в Карлово има Средно техническо училище, непълна смесена гимназия, девическо професионално училище, вечерно чирашко училище и шест кооперации, които подпомагат дребните занаяти и някои отрасли на земеделското производство и скотовъдството. Наследници на някогашните дървени станове, чаркове и гюлябхани и други работилници са: 
1. Общинската текстилна фабрика "Евлогий Георгиев". 
2. Фабриката за копринени платове "Иван Вълков и син". 
3. Фабриката за копринени, полукопринени и памучни изделия на "Тодор Енкин и синове".
4. Тъкачна кооперативна фабрика "Спасение" и други работилници за памучни платна с повече от 40 европейски станове. 
5. Пет фабрики за влачене на вълна и парцали и др.; 
6. Шест фабрики за дестилация на розово масло на: Ан. Папазов, Б. Папазов, акц. д-во Л. З. Бергер и Син (тук вероятно става въпрос за Леон Бергер, или за негов предшественик, първият магистър фармацевт в България, открил аптека в родния си град Карлово; красивата сграда, в която някога се е помещавала неговата аптека, и днес приютява аптека, известна на всички в града като "Бергер"); Хр. Джиджев и Синове, Братя х. Димитрови и Христо Бацуров и с-ие с общо 64 модерни казани и 2 конкретни апарата. Същите фабрики се използват и за дестилация на ментови масла и др. Освен тях има още 4 малки розоварници с нови и стари казани. 
7. Десет фабрики и работилници за обработване на сурови кожи.
8. Фабрика за мукави и др. на Ат. Кожухаров. 
9. Модерна сушилня за пашкули. 
10. Модерна винарска изба. 
11. Химическа лаборатория за козметични артикули и др. "Родхиминд" на инж. Неделчев и Табаков. 
Освен това в Карлово има работилници за изработване на коли, веячки, розови казани, железни кревати, водни помпи, обущарски калъпи, налъми (луксозни и обикновени), и единствената българска работилница за луксозни метални изделия, като чайници, самовари и др. на Минко Ив. Калъчев. 
От земеделските отрасли добре застъпени са: лозарството, розопроизводството, овощарството и градинарството, а от тия на скотовъдството - засилено млечно производство и саламджийството. В града има държавен овощен разсадник и опитно розово поле, което сега се разширява, за култивиране и на други ароматни треви. 
Като важни домашни занятия на карловката трябва да се отбележат: бубарството, килимарството, тъкането на копринени платна и сита и др. 
Напоследък Карлово привлича вниманието на чужди и наши учени, художници и любители със своите останки на битова архитектура, резба, покъщина, фрески, старинни накити, етнографски материали и др. (към момента всичко това може да бъде разгледано едва на няколко места в града, най-вече в градския Исторически музей, както и в комплексът от няколко реставрирани къщи "Старинно Карлово", бел. Е. Н.) Много посетители на Карлово говорят с възторг за "големите стрехи и кривите слънчеви улички", за "кичестите дворове, веселите градинки и чардаци с лози" и апелират към карловци да запазят поне част от тия ценни паметници на българското възраждане. 
Н. Танев, български художник с европейска известност, чиито художествени табла, писани по "карловското слънце" красят много европейски музеи, нарече Карлово "слънчевия град", а във в. "La Bulgarei", бр.2/125 от м.г., пълномощният министър на Съединените щати, г-н Шумейкър, пише с възторг за хубостите на Карлово, "този забележителен и чуден град, който, сам за себе си, заслужава едно пътуване от Съединените щати, за да бъде видян". 
Сега Карлово брои едва 8000 души, от които 1/5 турци, обаче като център на розовата индустрия в България и при наличността на бързо повдигащата се текстилна индустрия и други занаятчийски производства, и като се вземе предвид скорошното му свързване и с двете главни железопътни линии Пловдив - Свиленград и София-Бургас, то смело може да се обърне поглед към бъдещето с надежда за нови и по-големи културни придобивки. А близостта му до най-високите върхове на Балкана и Средна гора, свежият планински въздух, обилната вода и хладните сенки на неговите градини с вековни кестенови и орехови дървета, ще направят Карлово за всякога, както един важен пункт за туристически излети, тъй и един приятен кът за почивка. 
Значението на Карлово за бързо разрастващото се туристическо движение в България е грамадно, то ще бъде, обаче, напълно оценено едва след като градът се свърже с железница. 
Над Стремската долина се издига най-високата и най-характерната част на Балкана, където мъчно биха се изброили местата, заслужаващи посещението на туриста, толкова са те многобройни, разнообразни и живописни. Това е царството на необятни простори и бездънни пропасти, където бистрите планински потоци и горският зефир още нашепват легенди за страшни хайдушки подвизи. Тук са балканските исполини Вежен, Амбарица, Купенът, Юмрукчал, Мара-гидик и др. Тук са девствените лесове на Рибарица, тук е царството на балканските звезди (бел. на автора - еделвайс) и хаберлетата (бел. на автора - Haberlea Rhodopensis. Извънредно рядко растение, открито само в България (Родопите и Балкана), единствен остатък от някогашната тропическа флора на европейския континет), тук са историческите Троянски и Русалски проходи, тук са всеизвестните и страшни Джендеми и техните шеметни пръскала. Тук всеки ручей нашепва една легенда, всяка скала сочи не един подвиг, всяка пропаст крие една тайна. И ето защо тук се построиха първите балкански хижи: Амбарица, Хубавец, Юмрукчал и Мара-гидик, които широко и приветливо разтварят своите врати за любителите на хубавата българска природа и поклонниците на "Бащицата стар Балкан" - вековния страж на българската свобода. " 





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651284
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031