"През това време в българска къща комин не е пушел, светлина не се е виждала, новородените не били кръщавани, а умрелите погребвали без опело. Из улиците само при крайна нужда се мяркали стари бабички. И никак не чудно, че когато на 26 декемврий отрядът на генерал Карцов, след като преминал с ожесточен бой и нечовешки усилия при 14 градуса студ заснежения Троянски проход и наближавал към Карлово, то турците и евреите бягали към Пловдив, а българите към Сопот - Троянския проход, откъдето насила били повръщани от настъпващите руски войски. И когато цяла България се радвала на своето освобождение, Карлово оплаквало загиналите от турски ятаган и бесилка повече от 800 души карловци, между които почти всички свои първенци - учители, свещеници, търговци и други. 
След мира, избягалото турско население с изключение на онези, които заслужено се опасявали от отмъщението на пострадалите българи се завърнало и отново завзело имотите си, необезпокоявано от никого. Но когато натоварени на един голям керван, пристигнали всички избягали евреи, то възмутените жени и деца на избитите карловци скочили и с хурки и камъни ги изгонили обратно. Оттогава еврейско население в Карлово няма. 
***
След Освобождението Карлово почва бързо да запада. Лишено от своите духовни водачи, опитни търговци и прочути майстори, изгубило цялото свое благосъстояние, оцелялото българско население мъчно можеше да се съвземе. Полските имоти опустели, а затворените дюкяни и заглъхналите работилници били първите сигурни предвестници на бързия икономически упадък. При това границите на България и полунезависимата Източна Румелия затвориха вековните търговски пътища на карловските еснафи и търговци. Новото време предлагаше нов начин на производство и нови пазари, гдето простият български занаятчия трябваше да се състезава с културния западноевропейски индустриалец. Тази борбе не бе по силите на обезлюденото Карлово, сгушено в пазвите на Бълкана и при това лишено от добри съобщителни средства. Редица цветущи някога занаяти почнаха един подир други да замират, някои продължаваха да се борят с променливо щастие, а трети с мъка успяха да се приспособят към новите начини на производство. Все пак даже и през този период на явен упадък, макар и за момент, наново се появи изобретателният дух на старите карловски майстори. Тъй например в 1897 г. един карловец изобрети и построи първата българска машина за обущарски клечки, а към 1903 г. друг карловец построи такава и за обущарски калъпи. Обаче и двамата самоуци майстори, лишени от средства и чужда подкрепа мъчно можеха да продължават борбата с европейската конкуренция. 
За подобрение поминъка на населението още в 1892 г. народният благодетел карловец Евлогий Георгиев построи и подари на града една голяма и модерна фабрика за вълнени изделия, в която и до днес намират прехрана повече от 120 карловски семейства (бившето, несъществуващо в момента предприятие "Теодоси Марков", бивше предприятие "Карловска коприна";великолепната  сграда, обрасла с трева и със строшени прозорци се намира по пътя за водопад "Сучурум"; преди около година един  чужденец, бизнесмен,  ме спря и ме  попита  какво е имало там и защо не се поддържа, защо не се използва, бел. Е.Н.), а приходите от нея служат за издържане на училищата в града. Все със средствата на същия благодетел след общоевропейската война се откри и Средно механотехническо училище. Главен поминък до последните войни си оставаше гайтанджийството, което все още намираше пазари в Турция и Румъния. След голямата война обаче границите на тия държави бяха затворени и тогава вместо гайтан карловските майстори изнесоха и инсталираха самите чаркове в Цариград и Добруджа. 
Голямо значение придоби Карлово, особено след войните, като център на розовата индустрия в България, защото в карловско е концентрирана две трети от производството на дестилацията на розовото цвете и от преди две години празникът "Свети Дух", който се пада в сезона на розобера е определен за ден на розите и ден за честване паметта на Левски. Отпразнуването става много тържествено в присъствието на хиляди гости, българи и чужденци. 
Обаче несъмнен тласък за икономическото повдигане на града в последно време даде построената в 1926 г. водне електрическа централа (1050 конски сили), която е собственост на общината и цели единствено стопанското издигане на Карлово и Стремската долина. Днес в градската електроповодна мрежа има включени над 160 електромотори с обща мощност 600 к.с. които движат повече от 400 индустриални предприятия и работилници. Лъчите на същата централа вече осветяват Карлово, село Баня, карловските бани, хисарските бани и околните селища, а скоро след това и всички близки селища из долината. 
(следва)