Христо Фъргов. "Карлово. Минало,сегашно и бъдеще." (популярен очерк, писан през...г., библиографско издание, гр. Карлово, 1995 г., откъс, стр. 18-32)
"Стопанското минало на Карлово също не е още добре проучено. Една от главните причини е, че при освобождението на България, наедно с материалното благосъстояние на града погинаха и неговите създатели, а търговските архиви, еснафските кондики и др. били изгубени и унищожени. Все пак някои писмени паметници от тази епоха са прибрани и запазени в читалището и в държавни и частни музеи и библиотеки. Между тях заслужава да се спомене най-вече една, макар и кратка монография за Карлово, написана от Райно Попович към 1840 г. 
Пръв и най-стар занаят, който процъфтява в Карлово, благодарение ценните качества на водата на Стара река, е кожарството, упражнявано и до днес, предимно от турците. Според стари дубровнишки архиви, още към края на ХVІ век от тук се изнасят големи количества обработени кожи направо за Италия през Родосто. Наред с него се развиват и процъфтяват абаджийството (аби, шаяци и др.), платнарство (специално гемиджийско платно и платно за сита), златарство (художествено изработени накити и др.), ножарство (масово производство на абаджийски ножици и др.), медникарството (казани за дестилация на розово масло и др.), папукчийство, копринарство (точене на коприна и тъкане на платна), бояджийство, свещничарство (изработване на черковни свещници и дивити за писарите), стъкларство (топене на синьо стъкло), павурджийство, тенекиджийство (изработване на павури, конкуми за розово масло и покривни конструкции - карловски майстори са покрили някога Букурещката митрополия и Рилския монастир), барутчийството (производство на барут, който се е разнасял из цяла Европейска Турция), басмаджийството. Най-важен занаят обаче си остава гайтанджийството, който от началото е бил клон на абаджийския еснаф. Ако за постройката на първия чарк за гайтан се води още спор, то самият гайтан, който е бил необходима украса на някогашното облекло, е чисто карловско изобретение и първоначално се е изработвал чрез една кожена вулия, натъпкана със сено. В това примитивно производство са били заети около 300 карловски семейства, а всички останали са прели необходимата за тази цел прежда, която все пак е недостигала и е трябвало да бъде внасяна от другаде. Това продължава до началото на ХІХ век, когато се появили чарковете (машини за плетене на гайтан с водна сила). Тогава водите на Стара река били впрегнати в една индустрия, която създала благосъстоянието на карловци и спомогнала щото този почти турски градец да стане средище на духовна и материална култура. В навечерието на Освобождението в Карлово вече работели повече от 2000 чарка, които произведжали годишно около 300 000 оки гайтан, закупуван по 18 лева оката, лично от чужди търговци и изнасян в Румъния, Босна, Сърбия, Македония и др. 
Все по това време в Карлово се развива и овощарство, лозарство, розопроизводство, скотовъдство. По отношение на розопроизводството заслужава да се спомене, че първи карловци построили за дестилация на розовото масло медни казани (по-рано били пръстени) по указанията на един арабски живописец и че към 1820 г. в Карлово имало засято около 5-6000 декара розови градини, които отпосле, поради глемите данъци били изкоренени. 
Наред със стопанското процъфтяване на Карлово върви и неговото материално и духовно издигане. Турската "касаба" и българската махала, която се увеличавала с преселници от близките села и паланки, са вече съединени в един град над 12 000 души - приблизително наполовина турци и българи и доста евреи. Улиците и площадите са постлани с калдаръм и украсени с каменни чешми, из които блика студена и сладка вода. Сред чаршията е построен обществен часовник - кула, а като съперници на осемте турски джамии и мечети, в българската махала се издигат един подир друг два монументални храма: "Св. Богородица" и "Св. Николай". Най-после, всред пространните български дворове - градини започват да изникват големи двуетажни къщи с характерните за времето архитектурни особености : еркери, стълбища, чардаци и художествена резбарска украса. 
Износът на произведените в Карлово стоки и внасянето на необходимите за това суровини и материали засилва търговията. Големите новопостроени каменни магазини пращят от складираните  стоки, 12-те страноприемници гъмчжат от придошлите търговци - българи и чужденци, които оставяйки пълни дисаги с пари, злато и сребро, откарват цели кервани със стоки към различните краища на турската империя. 
Карловски търговци обикалят пазари и панаири, пътуват по далечни земи, а някои от тях основават свои търговски къщи в Румъния, Цариград, Виена и др. Наскоро до Освобождението Ив. Грозев посторил и модерна текстилна фабрика, която била разрушена впоследствие от турците. Всичко това повдига националното съзнание на карловци. Те имат вече своите независими стопански организации - еснафите, имат свои църкви и училища, имат своя собствена черковно-училищна община, с общински съвет и печат. Нещо повече - още през страшните кърджалийски времена те рамо до рамо с турците защитават с оръжие в ръка своите огнища, командвани от своите началници-байрактари. Тогава зад стените на града се подслонило почти цялото българско население на Стремската долина, чиито селища били изгорени и разорени, а голямата част от него се заселила отпосле в Карлово. 
***
Началото на народното образование в Карлово се губи в най-ранната епоха на килийните училища и "школата" на дошлия от Охрид  даскал Атанас. Карловци обаче не за дълго се задоволявали със знанията, що давали псалтирът и наустницата и още в 1826 г. повакали известния даскал Райно Попович (жеравненец) да открие в Карлово елино-българско училище. Програмата на това училище била като тази на гръцките школи в Букурещ, Цариград и другаде. В него на български и гръцки се изучавали всички общообразователни предмети и старата гръцка философия. През тази школа на даскал Райно преминали не само всички карловски дейци на предосвободителната епоха, но и много дошли от вън, като Раковски и Гаврил Кръстевич от Котел, Димитраки бей от Тулча, братя Шопови от Калофер и др. Според Марко Балабанов учениците на Райно Попович се отличавали "едни със знание и книвожвна деятелност, други по търговията, а всички с пламенно родолюбие, от каквото се е въодушевлявал и незабравимият им учител (В кн. 1 и 2 на Италобългарското списание, год. І, четем, че едничкият известен българин, взел участие в знаменития поход на Гарибалди срещу Неаполитанското кралство е бил карловецът Т. Райнов - единствен син на даскал Райно Попович). 
Измежду учениците карловци, които отпосле развили трескава научна и обществена дейност, заслужава да ес отбележат най-вече следните: 
1. Христо п. Василев и Брайко х. Генов , които първи въвеждат в 1837 г. взаимно-учителната метода в Сопот и Карлово. Първият от тях е превел и издал в 1844 г. "Александрията", "Хитрости Бертолдови", "Катехизис" и др. Вторият неуморно събира народни песни, приказки, пословици и др. и ги изпраща за печат на Априлов и Фотинов. Същият е в непрекъсната връзка с Неофит Рилски. 
2. Пенчо Радов (Радоев) издава първите вечни календари. Съставил и здал първите турско -български и българо-турски речници и разговорници. Заедно с Богоров (тоже карловец, бел. моя, Елоизова, по-нататък Е. Н.) редактира "Цариградски вестник" , а през 1853 г. печата и разпространява преведената от даскал Ботю Петков Венелинова история. 
3. Д-р Иван Богоров - първият български енциклопедист и журналист. В 1841 г. напечатал в Одеса ликовете на някои български царе и българския герб и тръгнал да ги разпродава. В 1846 г. издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел". След това редактирал "Цариградски вестник", "Български книжици" и др. Издава книги за прочит, между които "Пътуване по българските земи през 1865/66 г. ", "Селски лекар", френско - български и българо - френски речник и др. 
4. Братя Евлогий и Христо Георгиеви, първият от които остава и до сега (вкл. до момента,  качеството си на физическо лице, бел. Е. Н.) най-големият български благодетел, а вторият като организатор на Добродетелната дружина в Букурещ, прояви всестранна обществена и благотворителна дейност в борбите за политическа и църковна независимост. 
5. Ботю Петков, бащата на Христо Ботев. Учителствува в Карлово и Калофер. Написал "Кратка география", печатана в 1868 г. във Виена. В 1853 г. превежда от руски и Венелиновата история. 
6. Димитър Попов Петров. Свършил Киевската семинария. Отличен оратор и общественик. Превежда от руски и пише оригинални статии, учебници и книги. Организирал първите български помирителни съдилища при училищата. По негова инициатива в 1858 г. в Карлово за пръв път се отпразнувал празникът на Св. Св. Кирил и Методий, а в 1872 г. се издигнала величествена сграда - една от най-големите по това време в България. Същият отчаяно и с успех се е борил против чуждите религиозни пропаганди. Днес в Карлово и Стремската долина българското население е изключително източноправославно. 
7. Иван Д. Гешов и Димитър Ив. Гешов - двама смели ратници за независима българска църква, имената на които са записани почти на всяка страница в историята на тази продължителна и упорита борба против гръцкото духовно иго. 
8. Георги Димов (Карловски). Неуморим борец против домогванията на романи и гърци и крепител на българщината в Добруджа през епохата на Възраждането. 
9. Ученик на Райно Попович е бил, наверно, и този неизвестен учител карловец, който пръв към 1832 г. дохожда в Чирпан да учи в потайни места малки и големи, и да буди националното съзнание за борба с гърци и турци. За него чирпанци пишат: "Всичките усилия да се доберем до живота на първия учител в Чирпан остават напразни - като силна светкавица проблясва само името "Рошавият даскал" - олицетворение на стария народен учител, който тихо, скромно, овладян от силни народнически и пламенни идеали е чоплил детските души, за да изгради онези основи, на които като великан стои безсмъртният Яворов и други след него чирпанлии, добри синове на родината..." 
Наред с школата на даскал Райно в Карлово съществува и девическо класно училище, и много от техните ученички и ученици, още преди Освобождението, завършили свото образование в странство и се завърнали в Карлово, за да отпочнат народополезна дейност.