Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2015 16:05 - По повод обявяването на Независимостта на България (седма част)
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 20.09.2015 16:06


 Носители на орден "Св. Александър" - V степен. 

1. Алберт Бернардович Искович. 
Роден в 1881 г. в Русе. 
Образование - средно. 
Основател и член делегат на АД "Искович и Леви"(фабрики за химически произведения и тенекиени изделия) - Русе и София. 
Председател на УС на АД "Жити" (фабрика за тел и дребна железария) - Русе. 
Работи в индустрията от 30 години. 
Подпредседател на Родовия съюз на химическата индустрия. 
Бивш член на Русенската търговско -индустриална камара. 

2. Белчо Александров Белчев. 
Роден в 1865 г. в Сливен. 
Починал 1941 г. 
Жител на Сливен. 
Образование - средно. 
Основател и председател на АД "Средец" (текстилно предприятие). 
Управител на фабрика "Средец" (вълнен текстил). 
Работи в индустрията от 51 години. 

3. Димитър Недев Хаджииванов. 
Роден в 1889 г. в Сливен. 
Жител на Сливен. 
Образование - Висш търговски институт в Анверс, Белгия, 1901г. 
Собственик на "Недю Хаджииванов". 
Съдружник в "Недев и Саръиванов"(фабрика за вълнени платове)
Работи в индустрията от 36 години. 

4. Стефан Стоянов Душев. 
Роден в 1888 г. в Чирпан. 
Жител на Пловдив. 
Образование - висше. 
Съдружник и директор на ООД "Андон Папазов" - Пловдив. 
Собственик на дестилерия за розово, ментово и др. масла "Ст. Душев". 
Съдружник в ООД "Ораховац". 
Работи в индустрията от 29 години. 
Член на УС на Пловдивското сдружение на индустриалците. 
Бивш член на Пловдивската търговско - индустриална камара. 
Член на УС на Родовия съюз на химическата индустрия. 
Член на Българската национална спортна федерация. 
Председател на спортната област - Пловдив, на СК "Левски". 
Носител на Орден за военна заслуга от Първата световна война. 

5. Христо Кръстев Малиев. 
Роден в 1871 г. в Търново. 
Жител на Велико Търново. 
Образование - прогимназиално. 
Съсобственик на фирмата "Братя Малиеви" (за трикотажно производство). 
Работи в индустрията от 41 години. 

6. Юрдан Илиев Данчев. 
Роден в 1893 г. в Русе. 
Жител на София. 
Образование - висше. 
Член делегат и член на УС на Първо българско железолеярно и машинно дружество "Струг". 
Член на УС на Първо българско строително дружество "Работник". 
Работи в индустрията от 20 години. 
Бивш член на Софийската търговско - индустриална камара. 
Бивш член на УС на Софийското общо сдружение на индустриалците. 
Носител на Орден за заслуга военна лента от Първата световна война. 


Носители на Орден "Св. Александър" - VІ степен. 
1. Иван Мичов Йолов. 
Роден 1885 г. във Враца. 
Образование - прогимназиално. 
Ръководител на керамична фабрика "Лъв" на "Мичо Йолов и С-ие" - Враца. 
Работи в индустрията от 31 години. 

2. Петър Николов Кедев. 
Роден 1893 г. в Габрово. 
Жител на Габрово. 
Образование - прогимназиално. 
Член делегат на АД "Успех"(фабрика за вълнени платове)
Член на УС на АД "Александър" (фабрика за вълнени платове)
Работи в индустрията от 21 години. 
Носител на Орден за храброст ІV степен. 

3. Христо Вълков Хубенов. 
Роден в 1881 г. в Одрин. 
Жител на Бургас. 
Образование - прогимназиално. 
Основател и член на фирмата "Братя Хубенови и Сие" (машинна металолеярна фабрика) - Бургас .
Работи в индустрията от 27 години. 
Носител на Орден за военна заслуга. 



Бих желала да завърша този постинг с няколко скромни факта из живота на фабриканта Ив. Калпазанов, тоже споменат, на няколко пъти, в горните списъци. 
Тези факти са много поучителни, и ни връщат във времената, в които българските производители и търговци не знаеха английски език (ехе, днес всяко българско дете го знае този език, питайте го да ви каже), и пътуваха до българската диаспора, която съвсем не била като днешната (жалко само, че не съм чела никакви изследвания за някогашната българска диаспора в Манчестър, ако има такива, научно и изследователски издържани,съм готова да ги публикувам в този блог) с една табелка, сложена на гърдите им, на която пишело : "Не говоря английски език. Пътувам до Манчестър". 
Поучителната история за Ив. Калпазанов, е следната - когато той решил да организира фабриката си, заедно със своя съдружник изпратил телеграма до Германия, с адрес "До най-старата и реномирана фирма за производство на текстилни машини, Германия". Германската пощенска служба доставя писмото до фирма "Рихард Хартман" в гр. Кемниц... Кемниц, Кемниц... 

Девизът на Ив. Калпазанов, според неговите наследници, е бил:
"Труди се, постоянствай, не бой ся!"
Да пием за Независимостта на България, и за нейните икономически основи! 









Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1650233
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031