Постинг
20.09.2015 16:05 -
По повод обявяването на Независимостта на България (седма част)
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2015 16:06
Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 20.09.2015 16:06
Носители на орден "Св. Александър" - V степен.
1. Алберт Бернардович Искович.
Роден в 1881 г. в Русе.
Образование - средно.
Основател и член делегат на АД "Искович и Леви"(фабрики за химически произведения и тенекиени изделия) - Русе и София.
Председател на УС на АД "Жити" (фабрика за тел и дребна железария) - Русе.
Работи в индустрията от 30 години.
Подпредседател на Родовия съюз на химическата индустрия.
Бивш член на Русенската търговско -индустриална камара.
2. Белчо Александров Белчев.
Роден в 1865 г. в Сливен.
Починал 1941 г.
Жител на Сливен.
Образование - средно.
Основател и председател на АД "Средец" (текстилно предприятие).
Управител на фабрика "Средец" (вълнен текстил).
Работи в индустрията от 51 години.
3. Димитър Недев Хаджииванов.
Роден в 1889 г. в Сливен.
Жител на Сливен.
Образование - Висш търговски институт в Анверс, Белгия, 1901г.
Собственик на "Недю Хаджииванов".
Съдружник в "Недев и Саръиванов"(фабрика за вълнени платове)
Работи в индустрията от 36 години.
4. Стефан Стоянов Душев.
Роден в 1888 г. в Чирпан.
Жител на Пловдив.
Образование - висше.
Съдружник и директор на ООД "Андон Папазов" - Пловдив.
Собственик на дестилерия за розово, ментово и др. масла "Ст. Душев".
Съдружник в ООД "Ораховац".
Работи в индустрията от 29 години.
Член на УС на Пловдивското сдружение на индустриалците.
Бивш член на Пловдивската търговско - индустриална камара.
Член на УС на Родовия съюз на химическата индустрия.
Член на Българската национална спортна федерация.
Председател на спортната област - Пловдив, на СК "Левски".
Носител на Орден за военна заслуга от Първата световна война.
5. Христо Кръстев Малиев.
Роден в 1871 г. в Търново.
Жител на Велико Търново.
Образование - прогимназиално.
Съсобственик на фирмата "Братя Малиеви" (за трикотажно производство).
Работи в индустрията от 41 години.
6. Юрдан Илиев Данчев.
Роден в 1893 г. в Русе.
Жител на София.
Образование - висше.
Член делегат и член на УС на Първо българско железолеярно и машинно дружество "Струг".
Член на УС на Първо българско строително дружество "Работник".
Работи в индустрията от 20 години.
Бивш член на Софийската търговско - индустриална камара.
Бивш член на УС на Софийското общо сдружение на индустриалците.
Носител на Орден за заслуга военна лента от Първата световна война.
Носители на Орден "Св. Александър" - VІ степен.
1. Иван Мичов Йолов.
Роден 1885 г. във Враца.
Образование - прогимназиално.
Ръководител на керамична фабрика "Лъв" на "Мичо Йолов и С-ие" - Враца.
Работи в индустрията от 31 години.
2. Петър Николов Кедев.
Роден 1893 г. в Габрово.
Жител на Габрово.
Образование - прогимназиално.
Член делегат на АД "Успех"(фабрика за вълнени платове)
Член на УС на АД "Александър" (фабрика за вълнени платове)
Работи в индустрията от 21 години.
Носител на Орден за храброст ІV степен.
3. Христо Вълков Хубенов.
Роден в 1881 г. в Одрин.
Жител на Бургас.
Образование - прогимназиално.
Основател и член на фирмата "Братя Хубенови и Сие" (машинна металолеярна фабрика) - Бургас .
Работи в индустрията от 27 години.
Носител на Орден за военна заслуга.
Бих желала да завърша този постинг с няколко скромни факта из живота на фабриканта Ив. Калпазанов, тоже споменат, на няколко пъти, в горните списъци.
Тези факти са много поучителни, и ни връщат във времената, в които българските производители и търговци не знаеха английски език (ехе, днес всяко българско дете го знае този език, питайте го да ви каже), и пътуваха до българската диаспора, която съвсем не била като днешната (жалко само, че не съм чела никакви изследвания за някогашната българска диаспора в Манчестър, ако има такива, научно и изследователски издържани,съм готова да ги публикувам в този блог) с една табелка, сложена на гърдите им, на която пишело : "Не говоря английски език. Пътувам до Манчестър".
Поучителната история за Ив. Калпазанов, е следната - когато той решил да организира фабриката си, заедно със своя съдружник изпратил телеграма до Германия, с адрес "До най-старата и реномирана фирма за производство на текстилни машини, Германия". Германската пощенска служба доставя писмото до фирма "Рихард Хартман" в гр. Кемниц... Кемниц, Кемниц...
Девизът на Ив. Калпазанов, според неговите наследници, е бил:
"Труди се, постоянствай, не бой ся!"
Да пием за Независимостта на България, и за нейните икономически основи!
1. Алберт Бернардович Искович.
Роден в 1881 г. в Русе.
Образование - средно.
Основател и член делегат на АД "Искович и Леви"(фабрики за химически произведения и тенекиени изделия) - Русе и София.
Председател на УС на АД "Жити" (фабрика за тел и дребна железария) - Русе.
Работи в индустрията от 30 години.
Подпредседател на Родовия съюз на химическата индустрия.
Бивш член на Русенската търговско -индустриална камара.
2. Белчо Александров Белчев.
Роден в 1865 г. в Сливен.
Починал 1941 г.
Жител на Сливен.
Образование - средно.
Основател и председател на АД "Средец" (текстилно предприятие).
Управител на фабрика "Средец" (вълнен текстил).
Работи в индустрията от 51 години.
3. Димитър Недев Хаджииванов.
Роден в 1889 г. в Сливен.
Жител на Сливен.
Образование - Висш търговски институт в Анверс, Белгия, 1901г.
Собственик на "Недю Хаджииванов".
Съдружник в "Недев и Саръиванов"(фабрика за вълнени платове)
Работи в индустрията от 36 години.
4. Стефан Стоянов Душев.
Роден в 1888 г. в Чирпан.
Жител на Пловдив.
Образование - висше.
Съдружник и директор на ООД "Андон Папазов" - Пловдив.
Собственик на дестилерия за розово, ментово и др. масла "Ст. Душев".
Съдружник в ООД "Ораховац".
Работи в индустрията от 29 години.
Член на УС на Пловдивското сдружение на индустриалците.
Бивш член на Пловдивската търговско - индустриална камара.
Член на УС на Родовия съюз на химическата индустрия.
Член на Българската национална спортна федерация.
Председател на спортната област - Пловдив, на СК "Левски".
Носител на Орден за военна заслуга от Първата световна война.
5. Христо Кръстев Малиев.
Роден в 1871 г. в Търново.
Жител на Велико Търново.
Образование - прогимназиално.
Съсобственик на фирмата "Братя Малиеви" (за трикотажно производство).
Работи в индустрията от 41 години.
6. Юрдан Илиев Данчев.
Роден в 1893 г. в Русе.
Жител на София.
Образование - висше.
Член делегат и член на УС на Първо българско железолеярно и машинно дружество "Струг".
Член на УС на Първо българско строително дружество "Работник".
Работи в индустрията от 20 години.
Бивш член на Софийската търговско - индустриална камара.
Бивш член на УС на Софийското общо сдружение на индустриалците.
Носител на Орден за заслуга военна лента от Първата световна война.
Носители на Орден "Св. Александър" - VІ степен.
1. Иван Мичов Йолов.
Роден 1885 г. във Враца.
Образование - прогимназиално.
Ръководител на керамична фабрика "Лъв" на "Мичо Йолов и С-ие" - Враца.
Работи в индустрията от 31 години.
2. Петър Николов Кедев.
Роден 1893 г. в Габрово.
Жител на Габрово.
Образование - прогимназиално.
Член делегат на АД "Успех"(фабрика за вълнени платове)
Член на УС на АД "Александър" (фабрика за вълнени платове)
Работи в индустрията от 21 години.
Носител на Орден за храброст ІV степен.
3. Христо Вълков Хубенов.
Роден в 1881 г. в Одрин.
Жител на Бургас.
Образование - прогимназиално.
Основател и член на фирмата "Братя Хубенови и Сие" (машинна металолеярна фабрика) - Бургас .
Работи в индустрията от 27 години.
Носител на Орден за военна заслуга.
Бих желала да завърша този постинг с няколко скромни факта из живота на фабриканта Ив. Калпазанов, тоже споменат, на няколко пъти, в горните списъци.
Тези факти са много поучителни, и ни връщат във времената, в които българските производители и търговци не знаеха английски език (ехе, днес всяко българско дете го знае този език, питайте го да ви каже), и пътуваха до българската диаспора, която съвсем не била като днешната (жалко само, че не съм чела никакви изследвания за някогашната българска диаспора в Манчестър, ако има такива, научно и изследователски издържани,съм готова да ги публикувам в този блог) с една табелка, сложена на гърдите им, на която пишело : "Не говоря английски език. Пътувам до Манчестър".
Поучителната история за Ив. Калпазанов, е следната - когато той решил да организира фабриката си, заедно със своя съдружник изпратил телеграма до Германия, с адрес "До най-старата и реномирана фирма за производство на текстилни машини, Германия". Германската пощенска служба доставя писмото до фирма "Рихард Хартман" в гр. Кемниц... Кемниц, Кемниц...
Девизът на Ив. Калпазанов, според неговите наследници, е бил:
"Труди се, постоянствай, не бой ся!"
Да пием за Независимостта на България, и за нейните икономически основи!
Преди железния светилник, и свеща, и лой...
Америка ще пази страх на България и Есто...
Един нелеп руски експеримент превръщанет...
Америка ще пази страх на България и Есто...
Един нелеп руски експеримент превръщанет...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене