Казваха ми навремето : "Недей да пишеш за националната отбрана, че като й се фърлиш ти, в качеството си на трол, и че оголим границата при Македония, щото 25-те полицаи от смех че се изтъркалят по овгара чак до Битоля, и ти остави това, ами и уйде карловският танк, дето пази цела Южна България, от заставата полечка, полечка, та право у Вардаро...Пък те македонците не ги обичат тия работи...".И аз не писах. Щото съм патриот, бе, г-н Премиер! Пазих военната тайна, обаче не са стърпях накрая. И то от що - от мъка, щото ме напуши такъв смях. Гледам ги тия македонски танкове, г-н Премиер, два от тях бяха наши, ех, навремето, и си мисля - откакто вие не сте вече главен главнокомандващ на зарята, опа, на  държавата, (ще ме прощавате, обаче ние от Карлово от зари разбираме и това си говорим; ама пък и ние с вас много си приличаме) и  армията съвсем се деморализира! Гледа ви целият народ, г-н Премиер, и чудом се чуди  - ей го, от мъка и генералите взеха да се мушат по кафенетата, шушу мушу, да оправят политиката, хората котараци почнаха да им викат на майтап, , па смях, смях,  ма така става ли, бе, то, шушу мушу, държава разваля, никакво уважение ли вече няма, питам аз? Да не говорим за простите войници! Хе преди две години, кога ходихме с мама да берем рози, и от прозорчето на микробуса ги гледахме с една жена, военните, как правят учение - събрала се батареята на Южна България на една полянка до пътя, накичили по едно клонче със зелено листе  зад ухото, на фантазе, и притичват, па залягат по овразите, горките, изпокапахме си от смях, ний,  мирното население, пък жената ми вика  накрая - "Сигур, горкичките,  гъби ще берат...". Ма не видяхме танка на бригадата, че май пак беше на ремонт, па може и да не са имали пари за бензин да го изкарат, горкия, и той слънчице да види, да му се лъснат веригите от радост...
Ох, г-н Премиер, г-н Премиер, де е оназ национална отбрана, де?...
Ха, напролет, щях да ходя и аз, да видя що за чудо ще е таз нова стратегия, дето се бяха нагласили да идват да ни я представят министерските хора тука, на нас, специално  в Карлово, за националната отбрана, пардон, май беше за националната сигурност,  че нали тука е армията на държавата, ама не отидох, щото си загорих манджата,дето беше за обяд,  пък и не видях от прозореца (то се вижда, то се вижда) номера на чужди посланици същия ден да прекосяват Карлово - викам си, пак афиф работата, няма да кажат нищо от извора  - тоеже  за нас, мирното население, само клончето с листето оставиха пак, да го махаме...
Г-н Премиер, г-н Премиер, вие може нов танк да не купите, и бензин да не давате за стария, и може да не знаете поименно хората, които ги управляват, и летят на двата ни Мига, и управляват корабите на флота ни (гледах преди седмица как един репортер се опита да ви напомни за двама граждански пилоти - герои, обаче вие си спомнихте някакъв трети за награда; тва малко като с реотана се получи, ще ме прощавате...)  обаче аз съм патриот и съвестна гражданка, и затова днес, като ходихме с мама на нашия карловски  панаир, ви купих армаган - звънче; вие, значи,може да си имате много звездички по пагоните, ама  такова си нямате, пък съм сигурна, че обичате такива неща, щото ние с вас много си приличаме. Много хубав панаир иначе, всичко си има - люлки, въртележки, локум, народ, мръсотия, шарения, голяма веселба е. Да ви напомня, за това, г-н Премиер, дето сте почти главен главнокомандващ на държавата, и бивш - на зарята. 
Ха наздраве, г-н Премиер, за националната отбрана,и за двата ни Мига!))). Ех, г-н Премиер, г-н Премиер, нявга тук, до Карлово, летище е имало, в 3 в. пр. Хр, да кацат миговете, и да фъркат, да фъркат, и да звъни в главите на хората долу, та чак да гърми...