М, да,  в България едни  сипят захар по пътищата, против уроки,  други повдигат обвинения за "причиняване на смърт на едно или повече лица"; или както каза един ветеринарен лекар в  интервю от времето  на първата вълна от антракс във Варненско - "връзките между звената са напълно скъсани"...
Гонките с коли редовно отнемат човешки животи у нас, просто този път загинаха две деца, вместо статистическият един човек, както става обикновено, вече дори не е интересно, получи се малко като със самоубиствата. Един  пометен е приемливо (те обикновено тия, дето ги удрят по банкетите и по пешеходните пътеки са възрастни хора, това пък хич не е интересно вече); когато е само един, не е толкова голяма касапница, по-лесно се чисти от пътя. 
Но сега е лято и по традиция у нас няма за какво друго да се пише (от това се оплакват и самите журналисти) - жега, мухи, скука, премиерът се прави на клоун (само дето тоя път се усети навреме, и това не е забавно), а държавата си върви.  
Вчера си спомних как майка ми беше на екскурзия преди време, до едно от чудесата на България, и й се обадих, за да я чуя как е. Тъкмо слизаха пеш с групата й по един хубав, сигурно е бил сенчест от гъстата гора път, и е било хладно, тогава все още не беше такава суша, и слънцето не заслепяваше... По средата на разговора майка ми млъкна, чух шум и викове, включително и нейният, а после и гневните й възгласи. Оказа се, че от завоя зад нея,  излетял някакъв  джип, и се бухнал право в локвата досами майка ми, опръсквайки я цялата. Тя се ядосваше, хората я утешаваха, някои даже се позасмяха, джипът отдавна го нямаше, аз също се усмихвах на телефона. Тя после питала за полиция местните, за да се оплаче, обаче станало  каквото става в България обикновено -  оказало се, както пишат и в статиите вчера и днес, че у нас полицията не достига, в буквален и преносен смисъл, затова и  не пише протоколи, щото няма излишна хартия и не си струва усилията, направо пише смъртни актове, пък гражданите да му мислят; както и друг път съм казвала - кой оживял, оживял. На останалите - наздраве. 
Нямаше да пиша за резултата от гонката вчера (и днес на практика, второто дете е починало между вчерашната и днешната статия във вестниците), ако не бяха думите на един местен човек, използвани като журналистическо заглавие - "Момчетата с гонките са нагли, безнаказани". "Момчетата"))... 28 - годишни мъже, господине. И при това не са били пияни, както вчера подчертаха от същата медия;   това е голям проблем - ами сега как да ги оправдаем, вие затова ли им казвате "момчета", въпреки, че сте ги виждали и друг път какво правят?... Виждате ли, как и  журналистите след вас полека подеха "момчета", така е по-удобно, а в съда пък същите ще бъдат "лица"... Цял постинг трябва да посветя на лицата в България - и героите, и престъпниците, наричани по един и същи начин, и слагани в един кюп, от всички граждани, и на едната, и на другата България. 
А знаете ли,  в този случай някой все пак трябва да поеме отговорността, чудно, кой...

Не искам да омаловажавам постинга.
Важен проблем.
Отразен целокупно от всички медии!
Поне до следващото "бух"

Искам да го допълня само.
"Чичковците и лелите с нерегламентирани, но задължителни ваксини са нагли, безнаказани"
Това в медии почти няма да го срещнеш.
Няма атракция, а интереси...
Но там жертвите и инвалидите са повече от "бухнати" на пътя.
Ни кой, ни отговорност...

Намирам, че там са пряко виновни кравите и овцете. Една възпитана крава никога не би се разболяла от антракс, за да причини толкова тревоги на държавата, не мислите ли? Големият проблем на българите не е в образованието, а в тяхното възпитание. Журналистите редовно подчертават, че ние се възпитаваме в омраза и взаимноненавистничество, и са прави, горките. А що се отнася до хората и до ваксините - и там, който оцелее... Ние все пак говорим за възпитание, не за отговорност). Отговорността се възпитава, м....