От известно време насам с интерес следя цирка около джамията в центъра на Карлово, нашият град, известен на повечето българи (ученици и туристи)  с родната къща на Васил Левски. Ние, карловци, винаги сме били известни с това, че не возприемаме някой друг да се меси в работите ни, открай време даваме на България революционери, банкери и най-общо просветители, и България взема, вследствие на което от десет години общината ни е във фалит и дължи на същата тази държава някъде към шест милиона лева. В т.ч. аз напълно разбирам и искрено подкрепям намеренията на кмета, г-н Кабаиванов, да изтръска колкото се може от същата тази държава, предвид и политическата конюнктура в момента, за да превърне Куршум джамия в "национален паметник (на религиите?!?, вай, вай, а  кметът ни  уж беше агностик) в България" То че ще мине, ще мине, нашият кмет има нюх за тия работи, щото и  културата в цялост и мащаб  у нас днес изобщо е на преден план, друг е въпросът, доколко това ще се случи, предвид евентуална смяна на конюнктурата, а и предвид факта, че джамията е в окайващо състояние вече от десетилетия (разбирай минарето на падане), поради причина, че представлява една част от исторята на Карлово и в частност на България, малко особена и явно още непреживяна, един вид...Иначе човек няма как да си обясни немарата и нехайството към един от малкото толкова добре запазени (и религиозни, и културни, и национални) паметници от ХV в. България. М, да, през ХV в. историята на България е била много сложна, някои градове са изчезнали, други са били основани отново, трети носят имената на мюсюлманските си основатели, които построили в центъра на владенията си чудесна сграда, оцеляла пет века, може би върху останките на местна църква, и това се е случвало; после възрожденските карловци, които живели в красивите стари къщи на Карлово,  от които са оцелели  само  единици, оранизирани в един Старинен Комплекс (и той по Европроект), дълги години,  докато работели упорито, както само те си знаят, за да  превърнат градчето (наричано още и Алтън Карлово от някои, ненапразно) в икономическо сърце на империята, се мъчели да осмислят основаването на града от неговия завоевател, живеейки къща до къща с потомците му, и  успели. В България, в частност и в Карлово,  се случили и Априлското въстание, и Освободителната война...
След това, разбира се,  се случили и много  други работи, но джамията останала. Някои сгради са предназначени да бъдат паметници, колкото и потомците да не искат това, и да се притесняват на различни нива (общински, държавни и др.)...Докато великолепните стенописи вътре, които съм имала късмета да видя като дете, не се унищожат съвсем от немарата... И днес Куршум джамия е в центъра на града, точно в средата, там, където някога са се разделяли кварталът на мюсюлманите и кварталът на християните. Е, в наши дни вече няма такова разделение, в България цари мир, веселие и  етническа толерантност, подкрепяна, за авторитет от време на време,  от силите на реда, тоже жандармерията, и трябва да се отбележи, че  единствени ние, карловци, надигнахме глас, за да возразим, че не, не може да ни се месят в работите, и толкоз!...
М, да, затова хората тук, в Карлово, все още сядат с удоволствие на пейките отстрани, покрай джамията, под красивите дървета, и се наслаждават на спокойствието,  на елегантните форми на сградата, абсолютно съзвучни с градския пейзаж, колкото и да се променя той през годините, както и на чуството за общност, може би.