Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2015 20:51 - За децата в боевете, новините и извън тях (репортаж от България)
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 1285 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.06.2015 21:04


И тази вечер гледах новините, за вечеря.... Изгледах ги - нищо особено, предизборни кампании, боеве, жандармерия, спрели влакове, нищо ново в държавата. Изгледах ги и после се сетих какво бях видяла. 
В предизборния бой в Орландовци участваха деца. Хлапета - вероятно към 12 - годишни, мама или татко ги прибрали от училище, а може и един ден да са им спестили, то е в края на учебната година, не вреди, и ги бяха сложили най - отпред на редицата, та като се втурне тълпата пред камерите, и като  даде отпор  срещу тях жандармерията, децата да се виждат най-добре, как тичат най-отпред и се хвърлят срещу 80-килограмови, въоръжени полицаи, за светлите идеали на мама, тате и на тоя, дето поръчал митинга... 
Хубави деца бяха, русички, бели, с едни тънички крачета и ръчички, те децата в тази възраст растат смешно бързо, точно като за пред камери, ама журналистите не ни показаха какво стана, след като се хвърлиха напред срещу полицията децата (за сметка на това ги чухме как веднага се съгласиха да видят, насред някаква съдебна палата, гърба на Жони,  и да чуят, един вид, неговата версия; те обичат такива работи тия наши журналистки...). 
И аз някога преподавах на такива хубави деца, само че бяха чернички... В едно село, досущ като Гърмен, дето кьорав журналист не идва, освен, ако не убият някого, и не се плати, за да се покаже. Тоя Жони беше по-бял от моя  ученик там, Павел,  тогава 12- годишен, обаче Павел беше по-умен. Когато му преподавах английски език и се опитвах да му намекна, че скоро табелите по пътищата в България ще бъдат на латиница, и е хубаво да знае за какво иде реч, той, милият, само ме погледна с умните си очи, и ме изгледа леко презрително,  и ми каза :
- Аз, госпожо, ще ставам овчар. 
Много ми беше мъчно за Павел, защото Павел можеше да копае и да сади така, както аз едва ли ще мога, и на всяка уборка на училищния двор директорът го хвалеше пред всички;  работеше от десетгодишен, и можеше да чете чудесно, но, но... Не зная дали е станал овчар. Тия дни, гледайки снимките на гърбовете на биещите се от Гърмен си мислех, кога ли, Павеле, ще видя и твоя гръб някъде... 
Моите деца навремето не се развличаха с  предизборни боеве,  но пък имах един ученик, майка му и баща му бяха в чужбина, той палеше изоставени къщи в селото и после си го споделяхме. Семави. И неговият най-добър приятел, бесният Кирил, топяха се взаимно за белите, но заедно си понасяха наказанията... 
Бащите и майките на децата по митингите наричат помежду си и във форумите децата на циганите "чаавета", щото все още не е достатъчно културно тази дума да се каже пред медиите. Ако не са минали през детската градина, тези деца идваха при нас, седемгодишни, с ръста и килограмите на деца на пет. Мръсни, със сплъстени коси, медицинската сестра ги стрижеше, заради въшките и крастата, и редовно ми напомняше  да не  ги докосвам, поне  през първите три месеца от началото на учебната година, докато изтребят въшките и поотшуми крастата. Е, как да не ги докосваш - нали така пише в педагогиката - "със седемгодишните деца се установява визуален и сензорен контакт... ". Само, че тия деца, наричание от някои "чаавета",  бягаха от мен, не ме разбираха, не говореха, гледаха диво и си стискаха закуските в найлончената, както им ги раздавахме в стола всяка сутрин,  ядяха почти непрекъснато от тях (понякога си оставяха и за вкъщи, но беше рядкост) и  все се скупчваха в ъгъла на стаята, при парното. 
М, да, аз видях на репортажа от боя в Орландовци, че там бяха раздали на хората май минерална вода, щото беше топло...
Учителката на първи клас ги научаваше същите тези деца на българската азбука за една година. Всеки път тази жена  го правеше, макар и да се оплакваше, че ставало все по-зле,  и името й го няма в нито един списък с награди, а колегите в училище не  посмяха нито веднъж да ме вземат на обиколка из домовете на моите ученици  - щяла съм да се уплаша от дупките, през които излизал дима в сламените покриви... 
А тия хора, събрали се за боя, протестираха срещу незаконните постройки в Орландовци!...

Каква е поуката от всичко това - пазете си децата, хора, сънародници, и не ги пускайте да се бият вместо вас  по разни боеве. В други държави могат и да ги ползват в подобни предназначения, но нашите стават все по-малко,  и не е изгодно, боя се, не само на вас. 








Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651556
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031