Чудно ми се зачуди  тия дни, дека е нашият Премиер, че го немаше две недели, йок, скучни недели, да развесели хората и държавата, че ни горещо стана без него, и на Господ също, от време на време проплаква, колкот да маноса, дето се вика... Да не го е черна мисъл повалила,  да не му е пъпка на носа изслезнала, или му някоя жена неверна деня притури?...  А то - хоп, културно събитие, и он - право на него, че аман вече тия дни от негови заместници по тия тежки културни събития, ей, леле майко, културата осиротя без него, културата, най и държавата... 
И днеска, на добър ден, понеделник, го пущиха, милия, радост да ни донесе, сърцата да ни увесели... Йес, и той сто, сто, сто пъти ни рече днеска, и отсече,  дека неще да ни е президент, отнюд! Само  тъй, г-н Премиер, вие няма да сте ни президент, оти президента не струва пред вас, той само равнис прави, пък вие сте роден за повече...  Вие ще сте й кум на тая държава, ей! Да веселите хората, да сте най-отпред, както ви се полага, и да водите орото, че нема друг кат вас, който не го признава, да удари една шапка у земята, па да му друсне една ръченица))! Ха наздраве, г-н Премиер! 

Към думите мелодията май няма да е весела... Тъжна ще да е...