Какви любопитни работи стават по света и у нас... Конфликти и обяснения, малко сръбска музика и бой, дето се вика, нищо ново, нищо неочаквано, и накрая винаги идва жандармерията.... Слушам аз как коментира събитията  г-н Калфин, министър на социалната политика на РБ пред бъдещи джурналисти, и така се смаях, че залъка ми изпадна от устата. 
Кой си ти бе, г-н Калфин?! Къв си ти - аз те имах, доскоро, за социален министър, а ти си седнал да ми развиваш теории за бедността, дето затрудняват с терминологията си, дето се вика,  даже редовите джурналисти, камо ли тия дЕца пред тебе, дето не знаят, милите, че бедността наистина е голям проблем за двумилионна София, в която все още нещо мърда; щото вие отдавна е..хте  мамата на останала България, и тя отдавна икономически е на командно дишане, така че там за бедност, хм,  трудно можем да говорим... Там говорим за други неща -  по мое мнение, за намеса на Червения кръст например,  защото да, все още има конвенции за правата на човека, вие сте ги подписвали, г- Калфин, и в Европа ходихте на сверка, та знаете...Не може човешки същества да живеят по този начин, там си го пише, и световната човешка общност се съгласила, и се е мобилизирала да помага, и помагат, на мен там ми е надеждата.... 
Да се мобилизирало обществото ни... Бе, г-н Калфин, кво общество? Тука хората се бият за помощи, да ви кажа,стана национален спорт това, някъде, отвъд вашето кресло, точно до краката ви... Вижда се, ама трябва да се наведе човек. 

Значи, вие казвате, че като няма леб, ще се ядат пасти, г-н Калфин?