Здравейте, колеги,
днешното ни предпразнично занятие е посветено на едно много важно за българската литература и изобщо за  нацията ни стихотворение, което, тъй като е химн, не се изучава подробно в нашата програма. Хубаво би било поне днес, заради това занятие, да прочетем пълния му текст: 

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

 

Български всеучилищен химн

 

 

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

 

 

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

 

 
Без паника, моля  - тъй като имаме само един, извънреден час, няма да се занимаваме подробно с художествените качества на творбата - няма нужда да преписвате сложни термини на изпита, защото в програмата  ви, както вече казах по-горе, това произведение не е включено.  И без това на никого у нас не му трябват сложни термини, а и масово се преписват погрешно - това, уви, е основен проблем не само на нас с вас, но и на цялата ни държава...
И така, колеги, тази творба била написана в една далечна година, когато Русе бил равностоен, и дори по-значим от София град - и по манталитет, и по икономическо значение.( имало е и такива времена, колеги, когато България все още била, както казват днешните историци, макар и с криворазбрана носталгия,  на три морета; по същото  това време обаче,  се водили съвсем истински войни за това твърдение; цъкнете в Гугъл за справка, че нямаме време). Това било времето на българското Възраждане - пише се с главна буква, не защото така пише в учебника ви, а защото изобщо не е лесно, както се казва и в това стихотворение, да се създадат повече от четиридесет букви от нищото, колеги, без компютри, без програма и без Гугъл. Вие представяте ли си го? Четиридесет и кусур буквички (не, няма да ви казвам точната бройка, защото ще я забравите, я погледнете в търсачката и ми кажете); даа, точно толкова са, браво, и всяка една от тях да носи смисъл не само като буква, колеги, но и като знак за сила и мощ - с тези букви народът ни трябвало да се възроди, да влезе в световните борби и в Историята, и да поднови съдбините си. 
Речено - сторено, колеги. Така и станало. През девети и десети век България духовно покорила страните, които завладяла с меч, и историята й се променила. Защо говорим за десети век? Защото авторът, колеги, говори за онова далечно време, днес полузабравено, вижте с какъв патос, сякаш го живее... През Възраждането са помнели добре, и от този спомен е започнало и самото Възраждане. Без памет, колеги, не може да има Възраждане, нали така? 
Впрочем, какво ще кажете, колеги, за този стих: "Напред, народността не пада, там, дето знанието живей"? Много ми се искаше да ви подскажа тук  колко е важно знанието за един народ, и как го разхищаваме, както разхищаваме националното си достойнство, но заради паметта на Стоян Михайловски, на Иван Вазов, на Христо Ботев и на всички останали, няма да ви го кажа. "Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни...О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна, колеги, на достославний тоз завет - в тържествувание и в страдание извърши подвизи безчет." 
Да, колеги, веднъж ми казахте, че обичате България, но тук всичко е зле, че не виждате как може да се оправи, защото не вие сте го направили такова. Да,колеги, прави сте, но всяко време носи кръста си. Бъдете благодарни, че не се налага да умирате, както се казва, с изстрел в челото на връх Вола, или пък да ви се случва това, което се е случило на хората, потърсили спасение в църковните храмове по време на Априлското въстание. Надявам се, че помните, колеги - "Господ отгоре, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим..." 
"Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда!"
Но  - "О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте, заспал в дълбока тъмнина..." Знаете ли, колеги, че братята Кирил и Методий са първите светци на българската православна църква? Можете да видите образите им в църквите, особено в тези от Възраждането, наред с образите на техните ученици, чиито имена все забравяте и не знаете на изпита...(я вижте в Гугъл...)Както знаете, нашата държава се е събуждала и е пропадала до сега три пъти , но православната ни църква съществува повече от 1100 години. Какво означава това, колеги? В центъра на  София днес има  скромен паметник  на един свещеник, хората го обичат, и го наричат Попа. Това всъщност е паметник на патриарх Евтимий Търновски - последният български патриарх на Втората българска държава, по негово време се връща достойнството на българския език, в традициите на братята Кирил и Методий, и се започва програма за национално културно възраждане, което обаче, поради историческите превратности, така и не се осъществява до край - защото краят й ще дойде чак през ХІХ в.... Името на патриарх Евтимий се изписва по този начин във всички сръбски, руски и румънски книги, в които се споменава през средните векове (а те са много, името се е запомнило добре, и е стигнало чак до вас, защото са го открили отново през Възраждането)),  изобщо, колеги, вие представяте ли си какво означава един човек да носи името ( нека да го наречем достойнството) на цял град, един от великите градове на Балканите по онова време? Царете ни някога  са носели имената на династиите си, или на амбициите си, а на този човек му е било дадено  името на столицата ни... Може би затова днес някои от по-културните ни журналисти, историци, политици, и изобщо все културни хора, се надпреварват да  казват за българския патриарх, че носи патриаршеско достойнство... Занесете  утре едно цветенце, колеги, и на паметника на патриарх Евтимий, утре е ден за почит, а за него не се знае нито кога, нито къде е бил погребан,  и седнете на пейките в градинката, духът му ще се радва, той си е тръгнал от последната българска столица като изгнанник...
"Бъдете преблагословени, о, вий, Методий и Кирил, отци на българското знание, творци на наший говор мил!".
Това беше за днес, колеги, хубав празник ви желая  утре,  най-хубавият български празник е този, малцина знаят, че неговото празнуване е  въведено от Христо Ботев и гореспоменатите от мен български възрожденци, които до един са били учители и след това революционери, търговци и строители на съвременна България, защото тогава да си даскал и да учиш децата на четмо и писмо е било велика задача, неблагодарна, както днес, но все пак - възпитали са велики ученици, нали така?... 






 

Няма нищо по-красиво от високия дух и нищо по-силно от знанието!

Поздрави! :)))

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!"

Ето, тук, ние подсказано, как да излезнем от това незавидно положение, в което сме в момента. Въпросът е, дали има кой да го асимилира :(