Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2015 16:50 - За Радан Кънев, козата, Шмерценрайх, и за политиката като розов сериал
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
1



 Гледайки снощи концерта - продължение на руския парад  по повод Деня на победата, 
кой знае защо, се сетих за нашия Радан Кънев... Радане, братко, почти на една възраст сме, кажи какво мислиш за този концерт?...Трябва да си призная, че бях удивена, такова нещо съм виждала само в учебниците.  Аз все пак смятам, че нещо не му достигаше на тоя концерт, и като премислих, установих, че това беше мащабът. Мащаб не им достигна на братушките... Малък им е Червеният площад... Де го другаря Сталин да покаже как се прави, това беше отбелязано и от нашите наблюдатели...
Ех, г-н Кънев, на този  мащабен фон, защо не си останахте вий  миналата година там, където бяхме всички, дето скачахме тогава...
Аз много харесвам розовите сериали, знаете ли, обаче повече обичам чистата и натурална българска литература, там всичко е описано, вече е казано, и само трябва да се цитира. Ще ми позволите един по-дълъг цитат, несъмнено интргуващ... 
"Все по това време (разбирай в детинските години на героя) са забелязали в мене несъмнени дарби в областта на драматичното изкуство. Учителите в нашето село готвели пиесата "Многострадална Геновева" и на мене повериха ролята на нейния нещастен син Шмерценрайх. Известно е, че Геновева, наклеветена и опозорена, трябвало да бъде убита, но убийците я съжалили и я оставили в някаква далечна гора, където Шмерценрайх бих отхранен от една сърна. Въпреки, че го няма в пиесата, за да се документира по-добре, главният учител и същевременно главен режисьор решил да изкара на сцената и моята дойка - сърната. Избрал той една шута, сива коза, отрязал й брадата и я домъкнаха зад кулисите, та като му дойде времето, да я изтикат на сцената. Аз нямаше да казвам никакви думи, а там сред гората ще си стоя кротко в полите на Геновева, а тя ще оплаква своята звлочеста съдба. Стоя си аз в полата й на топло, кротувам си, а тя си разказва ролята. Дойде ред да излезе и сърната на сцената, но нали е коза, нали е инат животно, забило крака в пода и не мръдва. Блъскат я отзад, тикат я, а дядо Лулчо разсилният й подава отсреща зад кулисите хлебец и дума:
- Козичи, козичи, на, на, на...
Мъчи се да я убеди човекът, ала не ще и не ще. Най-после главният режисьор, кипна и изсъска:
- А бе аз заради тебе ли, красто проклета, ще си развалям театрото. Ти ли ще ми пречиш на работата. 
Че като я ритна отзад, колкото си има сила, тя отхвъкна на сцената, бухна се в нас и извряка. Извряка тя, извряка Геновева, извряках и аз и избягах от сцената с разкървавен нос. 
На другата неделя искаха да повторим представлението и ме търсили пак да участвувам, ама аз избягах и се скрих в черковния двор в бъзунека и не можаха да ме намерят."
Та така. Както казва народът тук - всяка коза за свой крак. 
Мислех да ви поздравя, г-н Кънев, с една много хубава народна песен, но  нека да е нещо по-така, от нашата младост. 

Ех, г-н Кънев, не мога да се сдържа все пак, много обичам народната музика, пък и патриотично е... А и този блог е предназначен да весели народа, затова ще го пусна и другият  специален поздрав,  все за вас, обявявайки неофициално онова, което отдавна се върти по сайтове и вестници - началото на предизборната кампания! Пуче пушка, пуче пушка, их, леле Стано, низ гору зелено...)).  











Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651402
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031