Вчера председателят на президиума на Министерския съвет изнесе доклад по повод успешното представяне на българската култура в най-големия и известен по цял свят музей - Лувър. Тържествата в братска Франция продължават и днес, съпътстващата културна програма е богата и представя всички клонове на българската култура така, че дори успя да затъмни буржоазните ценности от капиталистическото минало на страната - домакин, изложени в този  музей - вкл. и прословутата Джоконда,   която, както отбеляза справедливо нашия премиер, нито заема цял етаж от музея, нито е от златО, и единственото голямо нещо в нея е главата й, по което дори тя безспорно си прилича с нашия Севт; което идва да докаже, че и във въпросната Джоконда  въпреки всичко има нещо родно, българско и славно... (Нашите предци  в миналото често са били наричани "коджакефалии", което ще рече "големоглави"; този тип все още се среща в българския генофонд  и  култура). 
Основен акцент в речта на г-н Премиера бяха отзивите му за големината на българската култура, която превъзхожда големините на френската, английската, дори американската култура (за последната се знае, че завижда по този въпрос, и поради това е твърде конфликтна и пази някои отклонения в поведението). Французите, като братска и културна страна, си го признаха, но англичаните например, никога не биха си го признали, а за съжаление нашият премиер, както е известно, има страхопочитание от тяхната  кралица, поради което тази  голяма цел на българската държавност и външна политика  ще се отложи за неопределено време, поне докато на престола в Англия не се възкачи крал. 
 Но ние ще дерзаем дотогава, вгледани в хилядолетните очи на Севт ІІІ, така, както г-н Премиерът се вглежда в тях, и ще съжаляваме за достойното ни минало, погинало във вековете... О, Севте, Севте, както би казала баба ми, Бог до я прости, дека са ти калевритеее... 
И тъй, като всички пеят дитирамби за голямата българска култура на нашия Премиер (аз слушам от вчера много старателно), ръкоплЕскат и гледат сеир, обаче никой не се сети да пусне една песнЯ да го поздрави, аз си позволявам да направя това сега, с ваше позволение, с пожелание за наздраве и нашата култура да големее все повече и заслужено да превъзхожда културите на всички други!)). 

пп. Една малка молбица само имам, щото зная, че  сте щедър и добросъдречен, като самия Севт, както си е редно де (то нали кръвта вода не става);  да не бъде уволнявана леля Мара, чистачката в университета, дето вчера беше опънала там черния траурен флаг; жената не гледа телевизия и не чете вестници, последните ги ползва по предназначение...