Много е полезно човек да чете вестници, особено, когато не ползва Фейсбук. Вестниците някак си така хубаво преразказват фейсбука, драго да му стане на човек, хем без обичайните досадни навлеци... 
Та тия дни чета аз, на четвърта страница във вестника, че държавата няма пари за ваксинации за децата, защото няма кой да плати комисионната по търга за ваксини. Хубави, големи букви на заглавието. Тоя път едно към едно верни, чак да се изненада човек, направо, дето се вика,  не е за цитиране.  "До две седмици нов търг." "може да се проведе".  " специалистите твърдят, че е хубаво  децата да се ваксинират против коклюш, детски паралич и туберкулоза". Това  е добре, да, прави са специалистите... В България и в момента има туберкулоза, само че това не го пише по вестниците...Пазете си децата, родители... 
Пет страници по-нататък се втрещявам окончателно. Николета вече не обича Валери!!! (и обратното, и по двойки също). И до тях -  вълненията на фейсбук и на обществото - Една Жена в България ще съди (засега във фейсбука) някъв мол, задето шефът на охраната или на самия мол (а сега де, кой ли ще го отнесе...) й направил забележка, че разваля имиджа на мола ( дано да се сетят адвокатите за трактовката, иначе съдията ще натрупа тридесет тома, преди от БНТ да проследят развитието след две години...). 
Шерше ле фам, или - как се менят времената... 
Ако човек направи една реминисценция (тази думичка е много трудна за моите студенти, добре, че сядам, и ги гледам в очите, и говоря, говоря, говоря...)
с времената на дядо Вазов, който е имал много особена гледна точка по женския въпрос, която определено не би се харесала на много женски организации днес, би могло да  се достигне до интересни и фундаментални изводи. 
Седи чорбаджи Марко в хубавата лятна вечер на трапезата, край него седнала челядта - по старшинство, от дясната страна - майката на чорбаджията, старата чорбаджийка, да надзирава най-буйните, да плеска през ръцете онези, които още не са научили, че в не се гледа в чуждата паница, не се взема от чуждия хляб без позволение и с брата е добре да се споделя (все основни правила за живеене, дето днес ги преследваме по съдебен път). Няма ги сега тези бабички, дето като прокълнат, хваща краста... Зарязани са по селата сами, да наглеждат гробищата. И те ги наглеждат, вместо нас. 
От лявата страна на чорбаджи Марко седи неговата "фамилия"... Всички ядат, яде и чорбаджията, ядат и синовете и дъщерите му, бабата гледа лошо, яде и най-малкият член на рода, а майка му седи по-настрани и го кърми. Чорбаджи Марко има дюкани от Виена до Александрия, с неговите пари ще се гради "съвременна България", синовете му вилнеят из съседските дувари и сред десет години ще вдигат въстание, и на война ще ходят, и ще ги печелят, някои от тях ще станат първите български политици и генерали (от тия генерали, дето водят дивизиите ни по време на война), и  нова държава ще правят, обаче нито един от тях не поглежда жената, която кърми детето. Защото всички те знаят добре откъде са произлезли....(М, да, много лошо стана, откакто започнаха да изучават в училище Дарвина....)

До майката седят и дъщерите й  - ония хубави моми, които Майстора не можа да нарисува цял живот, седят Екатерина Каравелова, Султана Рачо Петрова и други страховити жени,  дето са знаели как да се забавляват... (Ех, Николета, Николетаа...)
От тук по принцип трябваше да продължи  дядо Вазов, но не можах да се стърпя, и да не цитирам една моя любима авторка:
"".. Тоя моя брат няма да порасне, пак е решил да натрие носа на някое пловдивско или одринско конте, дето мисли, че в К.... живеят само султанските овце с овчарите си. Пак ще трябва да се напрягам, за да си спомня цариградската етикеция." Редът за подобни гостувания отдавна беше известен. Майка й, изприщена от притеснение, се кипреше в копривщенската си носия, баща й, захапал наргилето, важно бистреше политиката и редеше търговските си спомени отпреди Кримската война. Наталия и Нейка, облечени по последна френска мода, изпратена нарочно от мъжете им от Цариград, седяха с изправени гърбове и вметваха по някоя френска дума в разговор с коконата - гостенка, която очакваше да види две полудиви балканлийки. Театрото завършваха двете слугини - едната, домашната помощничка на Данка, трепала се цял ден в къщито около огнището, сега си почиваше и озаптяваше децата, а другата - гъркинята, доведена от Доганови, поднасяше в изящни виенски чинии и грациозно чупеше кръст в поклон. Голям смях падаше на другия ден, като си заминеха гостите." 



Стискам й палци на тази жена, която е решила да съди мола, само не зная дали от мола ще имат пари да платят, и с какво ще платят изобщо... Криза е... То пари за ваксини няма, та камо ли за права... 


Съобщение от блога:

Уважаеми колеги, 
понеже ми стана мъчно за художника( за това, че е починал), и за Галиано също, а и днес вали, искам да уточня, че ще отговарям на коментари, само, когато ми е интересно, и когато изпитвам онова дълбоко чуство, обозначаемо като "кеф"))). 

С уважение:
Елоиз

 

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

проблемът е, че днес сучат и цицат пълнолетните. ;))

за мен няма нищо по-естествено, жена да си накърми бебето
където и да е
другото си е парекселанс простащина, погрешно наричана "обществена естетика"

Заради аватара на профила ти !

та не мога да му предам почитанията ти, и искреното ти възхищение... Верно, композиция, форми, светлосенки... И тая съвършена, ангелска лекота на движението (аз съм виждала подобни движения само в някои колекции на Галиано, чеСно)... Винаги съм смятала, че се е опитал да изобрази единението между плътта и душата...

ма аз не визирам теб
има си хас, нали сме вазолУбци ;)

визирам СМИ-тата, превърнали в клеймо,
едно човешко нещо...

навън още вали и на мен ми е тъжно. Казаха, че и утре ще вали...Чета тук за разни бици, и за това, че няма пилоти в самолета... Накъде отива света...
Много си мил).

още вали