Преди дни по Первий тематично излъчиха кратък репортаж от митинга на Волен Сидеров "срещу войната с Русия" - преглътнах си хапката и си помислих кисело, ето, как се заплаща субсидията за "Алфа Тв"... Снощи пък видях и как империята отвръща на удара с познатата тактика за лов на шарани в мътни води - с контрамитинга, и се сетих за онези смутни времена преди години, когато от власт безславно падна Бойко Борисов, и бишна тенджерата, както казваше баба... 
Сега, както е в приказката, нещата вече са се превърнали в червеи и жаби, някои от тях верени, и няма накъде, ама тогава народът още си мислеше, че от някои жаби може да излязат и принцове ( а се оказа, че някои принцове просто са си много лоши жаби...)
Та тогава беше много студено, дори и за жаби. Майка ми, като пенсионер човек,  тоест, врял и кипял, ми каза - "Ще дойда аз с тебе, че то така на митинг не се ходи" (в нашия град по принцип хората така си ходят по събитията - Сирни Заговезни, Панаирът, коледното тържество на площада и предизборни концерти).
И хайде двете с нея на площада ("20-ти юли" се казва този площад, датата е от 1876 г. и е началото на  "Страшното" за карловци, когато сме си платили за това, че сме взели, макар и минимално, участие в Априлското въстание),  изправихме се двете на утихналия площад, и  ще сваляме правитлеството. А там - още стотина като нас, стоят острани, оглеждат се, и мръзнат. Магазините и кафенетата  работят (и няма как, защото повечето тогава, а и сега, бяха пред фалит, и всъщност работеха на инат и отчаяние, както е и днес...), но продавачите ни гледат и се чудят какво ще става. Пък майка ми свила устни и ми говори под сурдинка, както е прилично: "Пълно е с цивилни ченгета, ей". Ама аз като не ги познавам, и не зная, пък те се познавали хората... 
По едно време на трибуната се качи една кореняк карловка, леля Анка, над осемдесетгодишна дама, с нейните шапка и палто, от времето, когато жените били жени и половина,  и извика към множеството: "Който е за митинга, да слезе на площада. Не можете да стоите отстрани!". 
И слязохме. 
Намериха уредба, и  се говори известно време за това, че цената на тока вече не се търпи, че трябва да има контрол някакъв и хората да знаят какво става и откъде ще им дойде - абе все неща, дето си ги знаем, ама като ги чуеш на площада, докато си вееш знаменцето, ти става някак топло на сърцето. Не зная как са се чуствали цивилните ченгета, аз лично чуствах всички там като братя. 
Потеглихме по калдаръмените улички към сградата на ЕВН, да протестираме  и там, но карловци са спокойни хора, въпреки, че имаше предложения, изказани под мустак, никой не взе камък, само знамената си носехме, а аз моето го веех, за ужас на майка ми. Вървя си и си го вея, тя ми вика : "Сваляй го бе, гледат те хората!", ама на мен не ми пука, вървя и го развявам полекичка над главите...Още помня една униформена жена полицай, на която се усмихнах, докато вървях напред с моето знаменце, и тя  ми отвърна със същото. Изобщо полицията вървеше до нас и ни помагаше, както трябва да бъде, по ирония. 
А хората ни поглеждаха. Някои  още на митинга. Други от околните къщи. Общо взето беше тихо. Някой беше казал, не зная, Маркс ли, Енгелс ли,  че  в най-голямата тишина стават най-големите революции... 
Повикахме малко, както си бяхме в полукръг около сградата на енергото, дойдоха да ни снимат от местната телевизия (щото нали ставаше въпрос за митинг против цените на тока, да си дойдем на темата...) и оттам тълпата тръгна емоционално към прощада, където се намира паметника на Васил Левски. Там се срещнахме със сопотненци, те пък тръгнали пеш от Сопот, като на поклонение. Луди хора, винаги са си били такива, и карловци затова ги гледат с подозрение. 
Там повечето коленичиха, а майка се възмути, щото се осквернявал паметника по този начин. А аз си мисля днес - Левски ще прости - колко ли години ни гледа оттам простотийте, колко хора и глупаци е видял да коленичат пред него, и всичките са равни... 
Върнах се вкъщи и си окачих знамето на терасата. Правителстото падна, но аз си го оставих там и го държах много дълго време, да се вее над улицата, да минават хората и да го гледат. Барем някой се присети нещо. А после го свалих, когато започна да се зацапва. От долния етаж бяха подели модата и пуснаха да се вее предизборен флаг на еди коя си политическа партия...