Постинг
01.02.2015 14:08 -
Президентът и знамето (спомен за д-р Жельо Желев)
Нашият малък подбалкански град Карлово, запазил високия си боен дух, винаги ще запомни президента Желев с онази незабравима, наричана с патриотично умиление от кореняците случка, която повече от петнадесет години по-късно има почва да се повтори и в една друга демократична държава, макар и не толкова патетично.
Патетична била и поредната заря в памет на обесването на Васил Левски, на 18 февруари 1992 г., когато, по спомените на баща ми (аз съм била твърде малка и си спомням само блъсканицата, постоянното коленичи - стани - застани мирно - "кога ще дойде зарята" и др. подобни) дошъл по обрядност в Карлово и г-н Желев, който бил посрещнат от една масирана агитка на опозиционната тогава БСП.Такова посрещане се наблюдава и при днешните политици, които се престрашават да посетят града ни за празника, но в случая обрязаността се изпълнява, по ред на номерата, от "Атака" или "ВМРО", и карловци, дошли да погледат, страшно се възмущават, когато агитката заглуши традиционния патос, който се лее от микрофоните, най-вече, защото посрещачите не са местни. Та през онзи дъждовен февруарски ден (не зная защо, но на 18 февруари в Карлово винаги вали), виден идеалист от опозиционната група успял да свие незабелязано или не, едно от националните знамена от един от пилоните точно до масивната желязна верига около паметника на Васил Левски, която преди три години някой задигна за вторични суровини. (като се замисля, оттогава трябва да датира традицията опозиционните сили да веят знамена около площада ни на тази дата...)
Човекът, който, според баща ми, се оказа близък на една моя учителка по немски език, се втурнал изневиделица точно, когато г-н Желев започвал да чете тържественото си слово, и го замерил с националното знаме. Дръжката цапардосала президента по рамото, някой изотзад успял да го хване (знамето, не президента; моят баща направи киселото заключение, че, за разлика от сегашния ни премиер?!, г-н Желев ходел само с двама души охрана...). Г-н Желев се обърнал, взел знамето от сътрудника и го върнал на мястото му, на пилона, и след кратко суетене речта продължила. Останала само веселата, малко скандална случка... То тогава много неща са ставали така - набързо, весели и скандални, ама в оставали в историята, какво да прави човек...
Баща ми казваше, че навремето - през далечната 1992, за поругаване на националното знаме все още се полагало доста солено наказание - години затвор, почти колкото за убийство днес.
Но човекът тогава не получил никакво наказание.
Бог да прости г-н Жельо Желев, бивш президент на България. Аз съм го запомнила като много спокоен, усмихнат, дори карикатурно изглеждащ човек, или може би тези около него са го правели да изглежда такъв.
Патетична била и поредната заря в памет на обесването на Васил Левски, на 18 февруари 1992 г., когато, по спомените на баща ми (аз съм била твърде малка и си спомням само блъсканицата, постоянното коленичи - стани - застани мирно - "кога ще дойде зарята" и др. подобни) дошъл по обрядност в Карлово и г-н Желев, който бил посрещнат от една масирана агитка на опозиционната тогава БСП.Такова посрещане се наблюдава и при днешните политици, които се престрашават да посетят града ни за празника, но в случая обрязаността се изпълнява, по ред на номерата, от "Атака" или "ВМРО", и карловци, дошли да погледат, страшно се възмущават, когато агитката заглуши традиционния патос, който се лее от микрофоните, най-вече, защото посрещачите не са местни. Та през онзи дъждовен февруарски ден (не зная защо, но на 18 февруари в Карлово винаги вали), виден идеалист от опозиционната група успял да свие незабелязано или не, едно от националните знамена от един от пилоните точно до масивната желязна верига около паметника на Васил Левски, която преди три години някой задигна за вторични суровини. (като се замисля, оттогава трябва да датира традицията опозиционните сили да веят знамена около площада ни на тази дата...)
Човекът, който, според баща ми, се оказа близък на една моя учителка по немски език, се втурнал изневиделица точно, когато г-н Желев започвал да чете тържественото си слово, и го замерил с националното знаме. Дръжката цапардосала президента по рамото, някой изотзад успял да го хване (знамето, не президента; моят баща направи киселото заключение, че, за разлика от сегашния ни премиер?!, г-н Желев ходел само с двама души охрана...). Г-н Желев се обърнал, взел знамето от сътрудника и го върнал на мястото му, на пилона, и след кратко суетене речта продължила. Останала само веселата, малко скандална случка... То тогава много неща са ставали така - набързо, весели и скандални, ама в оставали в историята, какво да прави човек...
Баща ми казваше, че навремето - през далечната 1992, за поругаване на националното знаме все още се полагало доста солено наказание - години затвор, почти колкото за убийство днес.
Но човекът тогава не получил никакво наказание.
Бог да прости г-н Жельо Желев, бивш президент на България. Аз съм го запомнила като много спокоен, усмихнат, дори карикатурно изглеждащ човек, или може би тези около него са го правели да изглежда такъв.
Когато двама се карат , третият умира
За хърбела и щърбела
Не може всичко в държавата ти да е говно...
За хърбела и щърбела
Не може всичко в държавата ти да е говно...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене