Седим с моя приятелка и пием кафе в задния двор на едно заведение, в който има добре оборудвана, както и добре запазена, детска площадка. Нейното детенце се люлее на люлките, обикаля наоколо, заедно с другите деца, катерят се по пързалките и изобщо, нещата са като на детска площадка, с единствената разлика, че тук възрастните не стоят отстрани на пейките, люпейки семки, а културно си пият кафето. 
След като съм била накарана да люлея една чудесно обезопасена детска люлка (не съм виждала изобщо такива на обществените площадки, и в началото не знаех как за закопчая коланите) поне половин час без спиране, става ясно, че трябва да се измисли някакво забавление, защото иначе ще има нашествие към тържеството за рожден ден в заведението, от което постоянно хлапетата изнасят балони в двора...
Вадя резервни пастели и рисуваме в тефтера ми. Принцеса с жълта коса, сини панделки, червена блузка и синьо панталонче. От съседните маси започват да ме гледат странно, чуствам го с гърба си,  а детският интерес към нашата маса се увеличава. Децата продължават да вилнеят наоколо, но се заглеждат. 
За съжаление детенцето на приятелката ми не е по рисуването, значи трябва да се измисли нещо друго... 
Измъкваме заспалата кукла от забравената количка, тя трябва да бъде нахранена и приспана. Куклата не пишка и не ака, може само да говори и да пее песнички, но когато някой се храни, не е препоръчително да пее песнички, затова я слагам пред себе си, и внимателно й давам да пие млекце от празната бутилка минерална вода на приятелката ми, а куклата, с моя помощ, започва да издава смешни цукащи звуци. Моментално около нас се събира кръг от деца - най-отпред един младеж, покрит целия с парченца кроки, гледа куклата с такава обич, че вадя мокрите си кърпички, раздавам на всички наоколо и всеки път, когато махна бутилката, ги насърчавам да трият устата на "бебето". Децата наблюдават с интерес, по-големшките знаят, че аз издавам звуците, и въпреки това стоят до нас. Нахранихме бебето, то хълцукна, после дори го обърнах по коремче и го оригнах, гледайки за съвет приятелката ми...
Децата трудно се разотидоха, едва, след като бебето беше сложено в количката и детенцето на моята приятелка започна гордо да го разхожда в двора, приспивайки го. 
Изводът от случката - децата нямат нужда от играчки, а от игри...