Еднуш югот и северот се обложиле. Северот рекол : Яс све, шчо йе водно, можем да го замръзнем". Югот му рекол : "Яс пък све, шчо йе замръзнъто, можам да го отмръзнем". "Е, айде да се опитаме". "Айде". Тогай фатил северот, вел, вел, и свичко замръзнал. После югот фатил да вейт и свичко да топит. Тогай на планина една баба, ко  видела, оту къс се топит сиот мрас, зела под гъс едно парче и го дочувала нестопено. Сетне се собрале пак югот и северот и фатиле да зборвеет. Северот му велит : "Виде, како замръзнаф свичко!" Пък югот му велит : "Виде, пък ти, яс како стопиф свичко!". "Е, ай да видиме". "Айде". Одет и го нажвет парчето, що беше под гъзот  на бабата. Тогай югот се нальутил и йе проколнал : "Да дадеше Госпот, никога гъзот  да ви се не стоплит!". Оттогай векье гъзоите на жените биле се студени.
записано в Охридско, 1898



Едно време раждали мъжете.
Некой пат мажите гъи рагьале децата. Па некой маш, кога да роди, се мачел, мачел, от мака се искачил на една топола и я пречекорил една гранка и детето пук на земия паднало, са отепало. Видел Госпот и рекал: "Не е блаософ мажи да рагьйат деца, жените да гьи рагьайат.". и оттогай досега се жените гьи рагьайат.
записано във Велешко, 1898