Че бях права.

http://eloiz.blog.bg/izkustvo/2013/07/24/koi-ima-polza-ot-dyrjaven-prevrat-v-bylgariia.1133249

Хубава абревиарута - АБВ, още повече, че останалите подобни абревиатури, в които присъстват думите "демокрация" и "граждански", вече са окончателно дискредитирани, всекиму според способностите и възможностите... Защо да не се пробва тогава с добре познатото за българите "абв", звучащо толкова мило, родно, етнически съвсем коректно и подходящо за вълчите времена, в които вълците са затворили стадото в кошарата и го насърчават да блее, за да изразява личното си мнение към насилието, упражнявано над него.

Първанов вероятно има немалко лостове, за да спечели едни избори, и още по-вероятно е да управлява задкулисно чрез някоя своя марионетка, отново. Той вече започна предизборната си кампания, в която бяха включени дори и медии извън България. Би трябвало да бъде  интересна кампания. За съжаление методът с протеста се дискредитира - не успяха да се разберат помежду си и  да преценят по колко и кога, и сега ще трябва да подкарат отново с добрите стари компроматни войни, позабравени от 2009, което прави нещата за мен скучни - почти толкова, колкото скучен ми е и самият Първанов -  един зловещо отмъстителен  хуманитарист  и  историк- националист, който вероятно и в момента продава каквото е останало от достъпните нему наши национални ценности и интереси, все  за целта на въпросната кампания...

бе все те свързвам с Андерсеновата Елиза...

Докато в нашата приказка Гоце се римува с Боце, еби и мамата на приказката...

Ако ще правим алюзии, Елоиз ми прилича на Андерсоновата малка кибритопродавачка.
В нея има и огънче и светлина.....

При нас грозният паток се римува с реформаторски блок.....

почти си уцелил, много обичам да плета). Но пък става дума за може би за друга Елоиз, живяла през 12-ти век, или по-скоро за прекръщаване, извършено с някакви твърде далечни асоциации))).
Писах, писах преди малко за Първанов - човека със стъкления поглед, и си изкарах яда, не ми се пише повече, горчи ми, че подобни хора стоят над хората, които управляват живота ни (колкото и да не ни се иска).