Последна проверка на багажа : роклята - в торбата, обувките - и те в торбата, едно пуловерче за всеки случай; всичките други дребни червилца, сенки и пр. - натъпкани в дамската чанта, в която съм сложила и мокри кърпички, сухи кърпички, парче шоколад, несесер с ножичка, огледалце и пр., тефтер, пет химикала, дъвки, бонбони за освежаване на дъха, резервен чорапогащник, спрей против комари, лепенки, беналгин, аналгин, спазмалгон, аулин; на дъното на чантата има и  два ментови бонбона и един орех, които си стоят по принцип там... Само като си помисля, че снощи ми отне половин час, за да си изпразня дамската чанта и да я подредя в този й вид,  изпитвам задоволство и чуство за изпълнен дълг, гледайки всичко на мястото му, обаче няма време за повече чувства, заключвам, и изхвърчам по стълбите. 
Тъкмо съм стигнала до втория етаж и се сещам, че съм си забравила телефона, е, добре стана, че не бях на спирката,  връщам се, намирам телефона в хладилника и  като го  напъхвам където му е мястото, се понасям към автобуса.
Пристигам у братовчедката точно навреме. Цари любимата на цялата ни фамилия  весела суетня, в която мъжете от къщата са избягали нанякъде - бъдещият ми зет е бил пратен я за пети път я да провери колата, я да нагледа някое от племенничетата , я да купи пакет канела от магазина, а вуйчо отдавна и съвсем  благоразумно е изчезнал у съседа, където навярно "подреждат" масите за тържеството, опитвайки питиетата...  Братовчедка ми ме посреща на вратата и веднага  започва да ми се оплаква изнервено, че й се счупил нокът; наоколо  щъкат дечица,  бъдещата свекърва на булката, майката на булката, съседката на булката и дъщеря й, една жена, която се представя за фризьорка, жената на другия ми братовчед , двете кучета на семейството, както и  няколко други млади дами, някои от  които в бъркотията  са докопали нещо леко алкохолно от кухнята за подкрепа . След като установявам, че няма как да се добера до кухнята и да пробвам да си сипя поне мъничко от подкрепителния елексир, се сдушавам  с една от племенниците ми,осемгодишна почитателка на Уинкс,  и се намъкваме под масата, за ужас на семейния котак Черньо, излегнал се отдолу.  Разстиламе почти върху опашката му гардероба на една от Феите,  и къщата на на Феята, и конят на Феята, пералничка, печица и порцеланов сервиз за пет кукли. Братовчедка ми, която внезапно ме е изгубила от поглед, започва да се щура наоколо,побърквайки фризьорката, и си прекарвам безценни двадесет минути под масата,  почти игнорирайки  виковете й, докато след малко при нас не се намъква една от бъдещите ми роднини, с кен бира в ръка, задушевно предлагайки ми цигара " Опа, П-привет, аз съм сестрата на младоженеца, приятно ми е..." ,  без да иска, сяда върху прекрасната розова бална рокля на Феята... Изобщо много неприятна ситуация, и най-вече ужасно ме досрамя от това, че бъдещата роднина, която се оказа много талантлива в печене на сладки от крем за лице,  вече беше успяла дори да се гримира, та  се измъкнах тихомълком, издебвайки момента, в който изнервената ми братовчедка  стоеше залостена в банята,  а всички останали обикаляха наоколо и се тюхкаха, и си намерих един по-закътан ъгъл, в който се напъхах в  официалната рокля, нахлузих обувките, и тъкмо смятах да се мацна с червилото за разкош, попаднах право в лапите на бъдещия ми зет, който ме награби и ме повлече към детската стая. Хвърли ме върху спалнята, извади чорапогащника на най-малката ми племенница,  Елеонорка, щастливо гукаща върху същата спалня,  и викна : "Хващай от едната страна, аз от другата, и дръж здраво!". И о, да, много добре се справихме с него (по принцип сме отличен екип), и тъкмо бяхме стигнали до дупето , когато виковете на братовчедка ми  проехтяха внезапно  откъм коридора, и зет ми изхвърча от стаята, оставяйки ме насаме с едногодишната ми  племенница, която веднага започна да събува чорапогащника, гледайки ме хитро. Самоотвержено закачих  многострадалния чорапогащник с една безопасна игла за рокличката й , и си помислих "Хъх, а казват, че това дете приличало на баща си... Глупости, цялата се е метнала на мен, характерите ни са едно към едно...", и тъкмо седнах  внимателно върху един от воланите на въпросната рокличка, за да предотвратя изпълзяването на Елеонорка на пода, докато  се гримирам на спокойствие, и ето ти го пак зет ми, влетя на скорост в стаята, изгледа ме като ударен от гръм, и ни повлече с малката в коридора, където ме предаде в ръцете на друг от братовчедите ми.
Не знам защо тоя човек така се стресна, разбърза се и  току  ме напъха припряно в техния отвратителен огромен джип. Наместих се на задната седалка как да е сред останалите пакети и петгодишния ми племенник, брат на гореспомената дама,  запалена по Феите, и реших да довърша грима си.  Погледнах се в огледалото отпред и направо изтръпнах пред щедро украсения ми с червило и с  чудно художество бюст, разкошно обрамчен от деколтето на любимата ми рокля... Не помня как сме стигнали до ритуалната зала,  но когато братовчед ми надникна в колата, за да ме изкара оттам, само му зашътках, но накрая все пак трябваше да се измъкна от джипа -  почти извлечена по корем,  отчаяна,  въпреки неистовото бърсане с мокри и сухи кърпички  все още със следи от червило на много компроментиращо място...
Естествено, церемонията закъсня (не само заради мен!), братовчедка ми ме намери във фоайето, загледа ме учудено точно в онова  място, каза "Пак ли???", след което се развика, че аз нямало да й проваля снимките, и хукнахме да търсим чешма, на която да измием  позора ми...Не е нужно да казвам, че намерихме, и след като бях излъскана до блясък,   ме изтикаха  за всеки случай в дъното на залата, откъдето кротко изгледах цялата церемония, подхилквайки се съвсем свободно на най-патетичните моменти от речите на  регистраторката. Поседяхме още малко след края на церемонията,  докато щастливите младоженци приемаха поздравления,а аз  междувременно , прегладняла, успях да излапам безнаказано известно количество сладки от почерпката, и да обърна няколко чаши шампанско,  докато накрая всички се понесохме обратно, щастливи и успокоени. 
Тържеството беше организирано в двора на съседите - култово място за игра от детството ни - един не много голям, зелен двор, с добре премерено количество цветя и мноого място за  детски игри и танци... . Братовчедка ми ме изгледа строго, настанявайки ме между няколко млади господа - роднини откъм страната на младоженеца,  след което отиде щастливо  да домакинствува , което тя умее да прави блестящо, за разлика от мен.
Затова се усмихнах на кавалерите, и навлязох уверено в дискусията за българското футболно първенство.
Който си мисли, че най-интересните моменти от тържеството след стватбата са танцът с пилето и онази измишльотина с жартиера на булката, трябваше да е там да види незабравимият еротичен танц на младоженеца с тенджера и черпак, и да чуе вдъхновените хорови изпълнения на парчета, популярни и в двата рода...
Златното правило на сватбите  в нашия род  е - пий колкото искаш , обаче петнадесет минути след консумацията трябва да си на дансинга или на масата. Малко се озориха сватовете, докато схванат естеството на тоя закон, обаче след като качихме на масата сестрата на младоженеца, и след като демонстративно започнах да пускам в деколтето й разни левчета, намерени на дъното на дамската ми чанта (...) и да се хилим с нея като луди, за сметка на кавалерите, всичкото притеснение така да се каже, отпадна...
Да сте живи и здрави, приятели, това беше един от най-хубавите следобеди в живота ми..) Танцувахме, пяхме, младоженецът беше на седмото небе и се хвалеше на когото докопа, че моята откачена братовчедка била станала вече окончателно г-жа Г....... ева, а тя беше се закротила напълно, щастлива от това, че хората бяха добре нахранени, добре си прекарваха, Елеонорка беше надлежно нахранена и приспана,  и изобщо нещата вървяха напълно по нейното желание...
Към полунощ двете със сестрата на младоженеца повлякохме не толкова пияните и по-държеливите роднини от мъжки пол  на дискотека, минахме пеш през половината град, и добре, че беше новият ми девер, защото, докато редях дълбокомислени приказки, от време на време се разсейвах и току пропадах в някоя дупка с високите токчета, та този човек почти ме пренесе през по-голямата част от пътя и дори не каза "ох"...
Как са успели да ни усмирят после, как са ни прибрали от дискотеката,  не помня ясно...
Онова, което помня, е обичта, приятелството и щастливите моменти, които ми бяха подарени, за което благодаря...)

"Възрожденски градец", го наричат по учебниците))))

май премълчаваш нещо. :p

няма отговор на разни възникнали въпроси......:-)))

поне не и такова, което да носи поука, както се казва... Пък и съгласете се, една жена винаги трябва да бъде леко загадъчна)).

аз на клетви....:-)))

Идвате с вашите фамилии, братовчедка ми ви огранизира (тя по принцип организира всички подобни събития...), ама да няма заспали преди полунощ, "заболя ме големия пръст на крака, чакай да поседна", и "хм, не я знам тая песен..."!...