Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 13:26 - Бойната песен на майките тигрици
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 1100 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.11.2013 13:31


Снощи правих тиквени сладки и докато оформях тестото на кръгли топчета, си спомних една китайска приказка, която бях чела като дете.
Живяла някога в една отдалечена провинция вдовица с единствения си син. От ранна утрин до късна вечер жената работела неуморно - правела оризови сладки и ги продавала на пазара, за да изхрани себе си и детето си, и с цената на неимоверни усилия успяла да задели пари, за да изпрати сина си да учи в главния град на провинцията. Момчето не искало да се отделя от майка си, убеждавало я, че единственото, което иска, е да остане и да работи заедно с нея, за да бъдат щастливи, ала майката била непреклонна, сложила в торбичката му шепа сладки и го изпратила по дългия път към столицата.
Минали месеци. Момчето  полагало всички усилия в учението, за да може майка му да се гордее с него, но домът му липсвал много. Един ден то избягало от училище и се върнало вкъщи. Казало на майка си, че било изучило, каквото трябва, и вече може да си остане у дома.  Майка му го посрещнала на прага, изслушала думите му, дала му храна, за да вечеря, ала не отронила и думичка. През нощта го събудила, отвела го в малката им кухня и му казала:
- Сега синко, аз ще започна да правя моито оризови сладки, а ти ще ми покажеш какво си научил през тези месеци в училище, като изпишеш всички йероглифи, които познаваш.
- Но, майко - възкликнало момчето - та тук е тъмно, нищо не се вижда, нима мога да пиша така?
Майката нищо не казала и започнала да прави своите сладки. След час запалила свещ и показала на сина си голяма тава с  опечени сладки, съвършено еднакви по форма. Момчето й подало своя лист, върху който било изписало едва няколко йероглифа, целите разкривени, покрити с петна от мастило. Тогава майката казала:
- Виждам, синко, че ти все още не си овладял добре науките и трябва да положиш много усилия, за да може работата ти да бъде качествена колкото е тази на неуката ти майка. Затова върви и се учи, и не искам да те виждам дотогава, докато не си изучил онова, което трябва.
Момчето заплакало, умолявало майка си да го остави  при себе си у дома, ала жената била непреклонна. Тя сложила в торбичката му изпечените сладки и го изпратила  обратно към столицата.
Момчето вървяло цяла нощ, плачейки, в тъмнината и на сутринта почукало отново на портите на училището.
Минали години. Момчето пораснало и станало мъж. Най-сетне обучението му завършило и след като положил изпитите си, една зимна нощ той поел отново към къщи. На прага го посрещнала остарялата му майка, която едвам го познала. Младежът влязъл в кухнята,  сложил лист пред себе си и казал:
- Хайде, мамо, ти да направиш твоите сладки, а аз ще ти покажа какво съм изучил в училище.
Угасил лампата и след един час я запалил отново. Сладките на майка му били все така  еднакви и отлично изпечени в тавата. Тогава младежът показал своя лист, в който йероглифите били съвършено изписани и подредени.
Майката заплакала, прегърнала своя син и извикала :
- Синко,  ти се завърна! Колко дълго те чаках и как ми липсваше!

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651690
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031