Прехвърляйки каналите, попадам на някакво дискусионно предаване. Водещата е събрала неколцина гости в студиото си, и стои като квачка до тях, докато те се надвикват, прекъсват, обиждат, говорят си неща, които нямат нищо общо със зададения им въпрос или пък с темата на предаването... Сигурно поне още няколко хидяли души гледат същото предаване, докато вечерят в мълчение със семейството си, и това поведение - на несанкционираната комуникативна безпомощност на "елита" на обществото ни, "дирижирана" от човека, който всъщност е там, за да обезпечи именно комуникативните правила на дискусията, май се приема като нещо нормално... Посланието, което се извъчва, си е съвсем неподправено: нормално е да отговаряш с демагогски фрази, често тематично нямащи нищо общо с разглеждания въпрос, нормално е да прекъсваш грубо събеседника си, да не го слушаш, да се надвикваш с него... Т.е., нормални са правилата на силата и онзи, чиито глас е по-силен и чиито емоции (въщност признак на незрялост!)  са по-зрелищни  и по-авторитарни, трябва да надделее в дискусията.
Този проблем - комуникативният проблем - се е вплел сериозно във всички нива на обществото ни - проникнал е включително до личния ни живот, усилвайки лицемерието в  обществото ни  до невероятна степен. Убедена съм, че хората усещат фалшивостта на това говорене на големи думи, зад които не прозира нищо, или по-лошо - може да се долови манипулаторската нишка. Усещат го, изпитват горчивина, но не виждат пред себе си пример за другото, истински нормалното комуникиране. Смятам, че проблемите на българското общество са проблеми на комуникацията - на всички обществени нива.