Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2012 22:11 - Приказка за вярата
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
0



Някога, много отдавна, когато прапрапрабабата на прабаба ти била съвсем малка,
по нашите земи се родило момче, което нарекли Йоан. Йоан било царско име, то щяло да носи късмет на детето, а на малкия Йоан му трябвал много късмет, защото животът му бил много труден.
Ти знаеш, че никой не избира къде да се роди и кои да бъдат родителите му - семейството на момчето било много бедно, но всички в него - майката, бащата и децата много се обичали и си помагали. Бащата по цял ден се трудел на полето, майката шиела и предяла от сутрин до вечер за чужди хора, а по-големите братчета и сестричета помагали на родителите си и се грижели за по-малките.
Денят им не бил лек, но щом се съберели всички вечерта пред огнището, радостни, че са заедно започвали да си разказват различни истории, да се смеят и веселят. Йоан бил най-малкото дете в семейството и най-много обичал, когато майката започнела да разказва за чудните и добри неща, които сторил Господ Бог на хората и на света и слушал с широко отворени очи за необикновените царства, в които доброто винаги побеждавало, защото било справедливо и защото важно било не онова, което е видимо за очите, а онова другото, което остава в душата на човека.
Минали години, малкият Йоан пораснал и виждал колко много се нуждае светът от вяра и добро - хората често забравяли мъдрите думи на Господ Бог и предпочитали да бъдат несправедливи и неблагодарни. И ти си ги виждал, нали?
И Йоан се огорчавал от това, но не знаел какво да стори, за да им помогне.
Една от сестрите му се влюбила в момък от околността, но не могли да й дадат подходяща зестра и сватбата щяла да се разтури. Гледал Йоан сълзите на сестра си и си мислел:
"Мога да направя само едно: ще й дам всичко, което е мое, и така тя ще има достатъчно, за да бъде щастлива."
Отишъл при нея и й дал малкото вещи и спестени пари, които имал, а сестра му го прегърнала и му казала:
- Братко, а ти какво ще правиш сега, когато ще бъдеш съвсем беден и безимотен? Остани при мен, аз и децата ми ще те гледаме до старините ти, защото ти ми направи голямо добро.
А братът отговорил:
- Не искам отплата за това, което ти дадох, сестрице, искам само да бъдеш щастлива, защото много те обичам. Не искам да тежа на теб и на семейстовото ти, виждаш, времената са трудни за всички. Не искам да тежа и на близките си, затова ще тръгна по света да помагам на хората с единственото, което ми остана - вярата ми.
Като чули това, близките му се натъжили, защото много го обичали, но като видели, че Йоан е щастлив от решението си, се сбогували с него и го благословили за дългия път.
Решил Йоан да отиде далеч от градовете и селата на хората, за да може на спокойствие да се моли на Бог да опрости греховете и болките им.
Вървял, вървял дълго през поляни и долини и накрая се изкачил на една много висока планина, откъдето се виждала цялата земя като на длан. Ти изкачвал ли си се нависоко и дали си виждал земята като на длан? Човек се чувства мъничък, съвсем мъничък и намира мястото си в света.
Йоан останал там, хранел се с листа и коренчета, пиел вода от бистрите планински извори и нощувал в една пещера.
Хората узнали за него, много му се чудили, нарекли го отшелник и пустинник - уж заради това, че живеел сам в толкова пусто място. Само че те не знаели, че животните от планината и от равнината сами идвали при Йоан, говорели му на техния си език, а той ги разбирал и им помагал в техните им животински работи. Как така ги разбирал ли? Когато обичаш някого, го разбираш.
Да, дори и страшните вълци и мечки идвали с малките си при него, а той ги галел и чешел по ушите и те му се радвали, защото усещали, че сърцето му е добро и изпълнено с желание да помогне на всички.
Накрая започнали да идват при него и хора от различни места - молели го да поиска от Бог оздравяването на близките им или пък прошка за сторени лоши неща. Йоан изслушвал мъките на всички, утешавал разплаканите и отчаяните и изпълнявал онова, за което са го помолили - дори молещият да бил най-страшният престъпник. Ала никога не вземал пари и дарове за стореното, а казвал на учудените хора така:
- За какво са ми вашите пари и вашите скъпоценности тук, в планината? Идете и ги дайте на бедните и бъдете щастливи!
Скоро мълвата за този необикновен човек достигнала и до самия цар и той дошъл при отшелника, за да го изпита и да поиска мъдър съвет за управлението на царството си.
Какво си мислиш, че казал Йоан на царя?
Казал му само едно - че единството прави силата, че задружни народ и владетел могат да победят всяко зло и нещастие.
Замислил се царят над думите му, а през това време Йоан гребнал шепа вода, за да накваси устните си. Видял това царят и му казал:
- Как може мъдрец като теб да пие вода от шепите си, нима нямаш дори чаша, с която да гребнеш от извора? Тогава аз ще ти дам моята - моля те, приеми я като благодарност за мъдрия съвет, който ми даде.
Извадил царят чаша от злато, покрита с искрящи скъпоценни камъни и я подал на отшелника, но той се усмихнал и отказал да я приеме с думите:
- Царю, аз не искам дарове в замяна на стореното добро, та дори това да е дар от теб, в чиито ръце са съдбините на царството ни... Имам всичко, което ми е нужно - моята вяра и любовта ми към живинките и света, не ми трябва нищо повече. Вземи обратно чашата си, отнеси я в двореца и нека потомците ти я вдигат в наздравица, за да пребъде царството ти!
Царят си взел обратно подаръка, поклонил се на мъдреца и си тръгнал.
Дълги години отшелникът Йоан помагал на хората, докато накрая Бог  прибрал душата му при себе си. Потомците на онези, които намерили спасение в добрите му думи и в добрината му, го почитали като светец и го нарекли свети Йоан Рилски, по името на планината, където живял.
Мислиш ли, че той наблюдава от небето какво правим и накъде вървим - по лош или по добър път и, независимо от всичко, ни помага?...




Тагове:   приказка вярата,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651793
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031