Спомняте ли си онези вкусни, евтини и засищащи гевреци, които се продаваха на различни места из Пловдив рано сутрин? Бяха наредени на старателно подравнени купчинки от по 6-10 в запотените витринки пред големите колкото телефонна кабина павилиончета, и човек можеше да си купи топъл геврек за 20, 30 или 50 стотинки - така се движеше цената им през последните седем години, ако не се лъжа. Запомнила съм зъзнещите, навлечени до очите възрастни жени, които търпеливо стояха зад витринките през зимата и любезно подаваха топлия геврек, увит в миниатюрен четириъгълник амбалажна хартия (по-късно започнаха да ги слагат в найлончета). По едно време започнаха да правят гевреци и от черно брашно, имаше и  поръсени със сусам, лелките - продавачки бяха много щастливи и горди от това разнообразие...С разнообразие или без, гевреците се изкупуваха до обяд и следобед човек трудно можеше да намери работещо павилионче.Вече не си спомням колко пъти като студентка съм се хранила само с гевреци, защото не е имало стотинки за друго...
Днес половин час обикаляхме с майка ми гарата в Пловдив, с надежда да намерим от тези гевреци - тя много ги обича. Павилионите бяха затворени и си помислихме, че гевреците вече са разпродадени, което се случваше често преди... Най-накрая една продавачка на гарата ни разясни, че през май или юни данъчните затворили фирмата, която произвежда и търгува с гевреците, защото хората не могли да заплатят за необходимия брой касови апарати.