Велико чудо е Възкресението - чрез него Господ обещава на онези, които вярват в Него, че ще спаси душите им - без значение дали са богати, бедни, красиви, грозни, умни, глупави...
 И вместо тази вечер да отида на църква, аз седнах да гледам предаваната по Канал 1 литургия в храм-паметник "Александър Невски", игнорирайки дежурните опити за снизходително наливане на възторжени богословски тълкувания от водещия Горан Благоев (които бяха напълно неадекватни, защото съм сигурна, че едва ли е имало и десет души в храма - освен свещениците - които изобщо да разбираха кой какво извършва, кога и защо във въпросната литургия). Учудих се на малкото хора в храма, сред които видях и президента Плевнелиев (без съпругата и децата си, Бог знае защо). Служението започна, внесоха благодатния огън от Йерусалим, а после патриархът поведе част от множеството, барабар с президента и охраната му навън. (Това трябва да е велико постижение за дядо Максим, неговата интронизация беше извършена във времена, в които на Великден комсомолците вилнееха в храмовете...)
  Когато патриархът и официалните лица, пъргаво тръгнали след него излязоха на площада,  видях множеството, събрало се около храма. Операторът  на живото предаване вероятно се срамуваше от нещо, защото не показа човешкото море на площада, в което хората кротко стояха с по една свещ в ръка и чакаха.
А пред хората имаше метални заграждения, пред загражденията - полиция.
 Патриархът ни кротко зачете приветствието към множеството за Възкресение Христово. Някъде до него се виждаше главата на президента ни, а всичко останало беше закрито от костюмираната президентска охрана и от някакви официални лица.
 После, след приветствието, когато всички отново влязоха в църквата, настана малко объркване и известно блъскане сред официалните лица и журналистите, но службата продължи спокойно в храма, напевно апострофирана от водещия.
    Никой не  си направи труда да освободи загражденията, за са могат желаещите да влязат в църквата и да се почустват макар и за малко като част от потока освободени от греховете души, поведени от Христос в храма...
 Хората зад загражденията запалиха свещичките си и започнаха да се разотиват. А официалните лица се подготвиха са още половин час скучаене на литургията в  катедралния храм, последвано от незабелязано измъкване...
  Чудя се, защо не се намери никой, който да прескочи тези заграждения и да се изсмее в каментите физиономии на "официалните лица", обградили българския патриарх и така болезнено напомнящи все още за пряката зависимост на Българската православна църква от някаква си Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет... Дали ще си спомни - я да видим коя беше по ред тази бългаска държава - че българската църква съществува вече повече от хиляда години... В това и ми е надеждата за Възкресението на църквата ни - в здравите основи, които са поставени макар и не от днешните й предстоятели...
  Питам се дали ще възкръсне воистина и вярата в това множество, което се беше събрало тази нощ на онзи площад. Въпреки загражденията!

Не съм се сблъсквал с вилнеещи комсомолци в храмовете ни!