През лятото на вече изминалата година изгубихме котката ни - почина заради тежко заболяване. Месеци наред нямахме желание да си вземем друго животно вкъщи.
 През есента срещнах пред ветеринарната клиника в квартала един котарак. Изглеждаше пустал, кльощав и беше много страхлив, но ми позволи да го погаля. Ветеринарят ми разказа дългата му история - как всъщност в младините си котаракът  живял в П...., имал си стопани, но стопанката му забременяла и както твърде често се случва решили да разкарат котката, давайки я на някаква възрастна роднина в нашия град. За съжаление бабата починала и ето, че котаракът се озовал на улицата, пред поликлиниката, в търсене на нов стопанин. Не, че старият стопанин не идвал от време на време в празния апартамент на бабата, и  го прибирал за по един ден, за да го изхвърли пак, като си тръгне... И така, Съни си оставал на улицата, където другите котки не пропускали случай да го понабият заради това, че бил кастриран и домашен, в което нямало нищо чудно...
Прибрахме Сънди от градинката пред поликлиниката. Когато дойде при нас, той беше много слаб, козината му беше попроскубана, имаше рани на челото, някаква гъбична инфекция заради снижения имунитет,  опашката му беше счупена, донесе бълхи и глисти. Освен това се страхуваше от хората. Мислехме, че е много възрастен и че осигуряванем последните години от живота му.
Днес, няколко месеца по-късно Съни напълня и взе, че се подмлади доста), опашката се оправи, гъбичната инфекция също,  паразитите скоро ще изчезнат съвсем. Най-голямото щастие в живота му е да стои до мен и да го галя, а той да се протяга с вирната опашка и да пърпори като двигател на спортна кола.
Нито за момент не съм съжалила, че го прибрах вкъщи. Онази вечер видях на улицата (отново) смачкано животно, лежеше изпънато в студа, преминаващите коли го заобикаляха гнусливо, а аз си мислех, че това е бил или е могъл да бъде нечий домашен любимец, имал е име, някой може би си спомня истории с него, а сега е просто ненужен предмет на уличното платно, парцал, дрипа, нищо... Защото това е съдбата на животните на улицата - повечето от тях умират или в битка за храната си, или на уличното платно, победени от студа и от безчовечността на хората.
Каква е поуката от цялата история ли?
 Някъде във вашия квартал има някоя проскубана и хитро гледаща котка/човек/същество, което ще бъде много щастливо,  ако вие сте щастлив/а  с него.
Всичко останало е без особено значение.