Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2011 20:43 - Черната книга
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 856 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.06.2011 20:45


 Те седят по цял ден на прозорчето на мазето. В началото беше само едно - бялото, то вече отдавна не е бяло,  после постепенно към него се присламчи и рижавото. Бабата продължи да ги храни с попарка и двете, редовно ми се оплакваше от съседите, които заковавали прозорчето на мазето през зимата, откачали консервените кутий, в които им слагаше вода. Виждам ги всеки ден - стоят си на прозорчето, гледат, присвили очи, с наведени глави, нито един път не ги чух да измяукат, гледат  неизменно в една посока - към кварталното капанче на бабичката. Неизменно.
  Бабичката има някакви дребни психически проблеми, но всеки ден носи попарка и те всеки ден гледат натам, неизменно.
*
Няма такова нещо като "улична котка". Има домашни котки, които са изхвърлени от домовете си и са принудени да преживявят на улицата.



Понякога виждам малки рани  по вратовете им, докато ги наблюдавам как трескаво се хранят от мръсната паница. Раните са от зъби. Бият се помежду си за храна.
На улицата трябва да се биеш за всичко - за храна, за по-добро място за спане, за по-достойно място за акане. Всички онези, които казват, че е по-добре да лежиш в прахта и да дишаш сгорещена сгурия през лятото, без да знаеш дали ще намериш вода, или пък да умираш от студ през зимата, тихо и незабележимо, или пък да не знаеш дали ще успееш да намериш изобщо храна, с която да задоволиш постоянния си глад... всички тези хора трябва да излязат и да поживеят на улицата. Но Бог е милостив...

*

Всичко това посвещавам на Майка - най-добрата майка на света. Беше толкова смела, толкова добра. Всички й се възхищаваха, защото само тя успяваше да отгледа и възпита всичките си котенца, полагаше неимоверни усилия, които впечатляваха дори хората, които я мразеха - какво ли е било за тях да се впечатлиш от някаква си улична котка...
Снимах я, когато я видях пред блока, изпъната, сякаш спеше. После унищожих снимката, беше ме страх да я гледам.  Навярно са я смачкали на булеварда пияните "пилоти", но тя беше жилава, адски беше жилава, довлякла се е пред блока и е умряла тук, на мястото, което считаше за свой дом. Само, че този дом е бил празен, не е имало кой да й помогне, защото това не е дом, това не е дом, миличка. прости ми


Няма нищо по-старшно от животно - просяк. Хората - просяци си имат гилдии, работодатели, синдикати. Животните просяци нямат абсолютно нищо. Нищичко. Ние всички си имаме по нещо - някои от нас имат емоционални проблеми, други имат дебел портфейл, има хора, които си имат щастливо семейство... Вие представяте ли си да си нямате нищо? абсолютно нищо. И как вървят, как гледат тези животни. Живите призраци. Виждаш приведената глава, празните очи, в които има само очакване и страх, приклекналото тяло, готово за бягство, унижението, няма по-голямо унижение от унижението на уличните животни.


*
Винаги, когато ги храня се оглеждам предпазливо, да не ме види някой. Не е хубаво да храниш уличните котки. Те пренасят зарази, защото храната, която ядат е развалена или пък поради вечното си недояждане и слабост  - няма болна добре нахранена котка... Те пренасят и бълхи - въпреки, че никой не ги докосва...
Всеки, който дава храна на уличните котки, може да си навлече прокятие от моите съседи. Мен вече ме прокълнаха - "Да ти изсъхнат ръчичките" , ей така, тихичко, но ясно, за да го чуя, подхвърлено със злоба от прозореца на нечия спалня, на два етажа от котките... Не, леличко, ръцете ми не изсъхната. Мислех, че душата ми е изсъхнала, защото не е лесно да ги храниш, да се надяваш за тях и после да виждаш как умират пред очите ти. Но се оказа, че не  е така. Душата ми не е била пресъхнала... Сега продължавам да ги храня. Ти не се притеснявай, мила,  останаха само три...





Тагове:   бездомен,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651742
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031