Както е видно от профила ми,  от няколко години се опитвам да живея в един малък, ставащ все по-малък с годините еснафски град, който в момента уви, дори не може да носи с достойнство миналата си слава,поради това, че няма на какво да я сложи.... 
  Слава Богу, работя извън града, но ми се налага да се опитвам да се забавлявам тук. Има кафенета - всъщност пълно е с кафенета, които в повечето време стоят полупразни. Жалко, защото някои от тях са наистина приятни местенца.  Освен тези в центъра, в които хората се тъпчат като невидели през уикендите, за да изпият по една минерална вода със сламка и да одумат преминаващите около тях познати и непознати. Мразя да ходя в тези заведения, тъй като освен, че не намирам нищо интересно в разговорите за околните, направо полудявам от  лошото  обслужване, а тези места могат да се похвалят с най-лошото в града, нещо, което не учудва никого. Тук е така. Никой не си знае интереса, но всеки гледа чуждия.
  Друго място за забавление са ресторантите. През последните години ресторантьорския бизнес в града процъфтя. Има няколко наистина добри местенца. Но на ресторант се ходи, за да се насладиш на хубавата храна и добрата обстановка. За съжаление, повечето карловци ходят на ресторант само по банкети или по сватби. Затова към всеки ресторант вече има и "диджей" с уредба, че и "певица". И въпреки това в повечето от тези ресторанти не може да се стане и да се танцува, защото отново всеки гледа всеки, за да може да разказва на другия ден с подробности... Независимо, дали на масата седят банкери или леля Мара чистачката... 
   Не ми се говори за по-нискоразредните копия на ресторантите - кръчмите. А не ми се говори, защото не си падам по пиянските изпълнения, които тук, в този нещастен градец, минават за леко скандалния, но признат от всички "връх на купона".... (за карловци има далеч по-скандални неща от това да се натряскаш като говедо и да се качиш после в колата си -  като например да се появиш на центъра пред очите на всички клюкари с яркочервено пончо, да ядеш сладолед през март и пр.)
   Дискотеките тук през последните години се превърнаха в място, където хлапетата се натряскват до припадък, пафкат дрога и се държат като уличници.(В контраст с прихупеното поведение вкъщи в стил "убих те, ако ме посрамиш пред съседката"). Тук почти не влизат 30-годишни - заради хлапашката обстановка, заради реалната опасност от сбивания и скандали, в които нерядко се е стигало и до вадене на ножове и пр., А дискотеките са големи и интересно направени! Напоследък, в опит да се конкурират и да привлекат клиентела, започнаха да канят разни стриптийз - балети... 
  Въпросните дискотеки май са ми най-голямата болка. Защото съм от 30-годишните, онези, които са се занимавали с танци  през годините все още  имат не желание, а нужда да прекарат няколко часа в месеца не в пиене на твърд алкохол и във флиртуване с пияни мутри, а просто в танци. И изведнъж се оказва, че аз 30-годишната "магарица", както казва майка ми, не мога да отида сама в тази дискотека и да се забавлявам, въпреки, че от сума ти години съм финансово независима и мога да си платя сметките, въпреки, че няма да се сбия с никого, не заради друго, а защото "така не е прието"! Прието е жените на моята възраст да имат работа на пълен работен ден, да са родили две деца, да въртят домакинство едновременно с всичко горепосочено, а не е прието да могат да отида някъде сами и да се забавляват! Всяка жена тук, от 14 до 60-годишна възраст трябва да бъде придружавата  дори не от приятелка(защото така автоматично започват да ти додаждат и да те гледат като лека жена), а от поне трима души, като е препоръчително поне един от тях да е от мъжки пол... Невероятно!
  Не зная как това ще се промени в бъдеща, и дали изобщо ще се промени. Но моето търпение към нравите на това място, в което съм се родила и в което се опитвам да свикна да живея от няколко години вече е почти изчепрано!