Днес имам свободен ден. Излежавам се в девет сутринта и се опитвам да отдалеча събуждането колкото се може повече. Естествено, именно в този момент телефонът ми звънва, поглеждам - "личен номер". В първия момент си помислих, че нокията пак е откачила и отказва да ми покаже името на майка ми - няма кой да ме търси по това време, и вдигам телефона. Отсреща - мъжки глас ме пита дали съм г-жа...... Да, същата съм. Гласът ме уведомява, че разговорът се записва за мое удобство(?!?), след което ме уведомява, че звъни от името на "Булсатком".  Да, все още пазя приемника ви, "Булсатком". Но не го ползвам, да. Разбира се, мислех си трескаво: "А, ясно, преди две години бях ваш клиент, хм, но си платих сметките"... През това време  господинът се опитваше да ме привлече с оферта отново да ползвам приемника. Уведомих го на два пъти, че нямам никакво желание за това. И докато го уведомявах, чувах ехото от  гласа си. Няма как, записват ме. Сигурно така се чуства Вальо Танев. Ми не е приятно. Господинът най-сетне разбра, че нямам интерес към офертата и затвори.
А мен повече сън не ме хвана.
Мисля си, че все пак аз не съм Вальо Танев.
И разговорът не беше с преизидентството.
И не ми е удобно да ме записват непознати хора в разговори, които нямат никакво значение за никого. Без да съм дала съгласието си за това.
И че не зная какво ще стане с този запис.
И че освен клиентския ми номер отпреди две (2) години и повече от "Булсатком" всъщност имат и адреса ми, и телефонния ми номер, че и ЕГН-то ми.
Това е чудовищно.