Дафинко ле, моме хубава,
 казвай, Дафинко, не ме лъжи -
 кой ти даде герданчето 
 да ти краси бела шия?
 Де гиди младо юначе,
 герданчето ми го даде майка ми,
 да го нося, да звънят 
 тънки меджидий и тежки пендари. 

 Дафинко ле, моме хубава, 
 а кой ти уви китката, 
 дето ни вехне, ни цъфти, 
 който я погледне, в огън да го хвърля?
 Китката ми я прави кака ми,
 юначе младо хубаво, 
 да я нося в коси и до сърце, 
 да ми завиждат момите, 
 сън да не знаят момците!