Цял ден медиите гърмят - земетресение, ужас, жертви. И цял ден съзнателно си затварям очите и не слушам, и не гледам именно, защото съчуствам на загиналите хора. Вие не им ли съчуствате? Защо трябва да ги гледате как умират по телевизията, колкото се може по-детайлно, да ви го напомнят цял ден, за да изпитате към тях съчуствие?!!!! Господи, в какво се е превърнала обикновената човешка съпричастност, щом са необходими безмилостни кадри с разрушение и смърт, постоянно набивани и преповтаряни с гробовен глас, за да усети обществото някъкъв гъдел, някакво чуство...

лошото е по-притегателно за нас от добрата новина.

Обикновената човешка съпричастност е ТОВА да дадеш някой лев, долар, евро за онези хора там.

Обикновената балканска съпричастност е сейрът и запушените уши и очи!

Пише се чуВство, съчуВствие... с В.

:)))
С най-добри чувства!

знам, но от няколко месеца бъркам "и" и "й". Преди това нямах никакъв проблем, но не съм разбрала още кой ги бърка, че ги бъркам и аз. Сложно за обяснение.

Гледам как вълните помитат сгради , коли и кораби . Гледам как падат сгради . Пожарища .
И хората с достойнство ! С какво спокойствие и достойнство приемат нещастието , което им се стовари.
Това е народ , достоен за уважение !

И аз не гледам! Да се правиш, че съчуствуваш на чуждото страдание, като дълбоко в себе си, си викаш: "Ох, слава богу, че не съм на тяхно място" е лицемерие от висша форма и някаква извратена форма на садизъм и ексцибиционизъм от нов тип.

Това гледане на новини от бедствени райони е подобно на удоволствието, което много хора изпитват от филми на ужасите - съчетанието на негативни мисли породени от ужасите, с положителни емоции, че не си част от тях, е форма на извратено съзнание.

И не зная дали някога ще се променим. И в този момент в мислите ми изникват онези срамежливи пасажи, в които историците споменават какви тълпи е имало по време на екзекуции или на аутодафета в средните векове...

За съчуВствието сигурно си права, но за чуСтвото съм почти сигурна, че се пише така, помня го от онези инвизиторски езикови тестове - някой ми направи забележка, че пиша чуВствам,беше ми много неудобно, поради което си наложих да пиша думата без в, което вероятно се е отразило и в производното съществително.

((( нужно ли е да ги гледаме, за да им съчувстваме? Нужно ли е да видим чудо, за да вярваме...За мен е грозно, защото, както е казал народът - всяко чудо за три дни. И ние така ще им съчувстваме на тези хора три дни - колкото продължи медийният интерес... Вие спомняте ли си за катастрофата в Хаити? Какво помните от още по-катастрофалното земетресение в Чили, или пък от онова, което се случи в Банда Ачех? Тоест с какво ви промени вас като хора случилото се там - защото нормалната реакция на човешкото същество на трагедия от такива мащаби е важна промяна, която да ни помогне да се развиваме напред, все пак сме продукт на еволюция...

благодаря, че си изразил/а, макар и в малко по-крайна степен онова, което мислех и аз!

Може би е било по-добре да си гледала.
Трябва да си отвориме очите, да излезнеме на улицата, да искаме сигурност за живота ни пред тези, които не спират да проектират и строят ядрени централи дори и на места с висока земетрусна опастност. Рискуваме живота си, но да ни е светло през нощта като че ли е ден.

С катастрофата в японската централа ще започне и гражданска съпротива по света против такива "сигурни" съоръжения. Това земетресение иска да ни каже нещо. Да го слушаме и да действаме поне каквото е в човешката ни отговорност. Да се обърнеме към слънчева, вятърна, водна, термична сила за електрическите ни нужди.

Това съчувствие е само-съчувствие. Загиналите не ги боли. Дори не знаят, че са загинали. А останалите се вайкат заради себе си. Остави ме сам(а). Загубих. Стихията ми го открадна. Пък има и виновност, че аз съм оцелял(а), а другите се погубиха. Има много причини да се показват ужасяващи картини на загинали хора. Познаваме как изглежда едно разбито тяло на животно, но е рядко да се гледа в операционата зала как се "парчальосва" човешко тяло.

Не съм за такива картини, често с пропагандна цел. Краката ми се подкосяват от тях! Но да се даде шанс и на разсъждението. Да се опитаме да спреме жестокостта на емоцията, която ни затиква в този лагер на мнение или пък в лагера на противниците.

http://zelas.blog.bg/muzika/2011/03/12/blaga-misyl-kym-horata-v-iaponiia.704811

Това е закодирано в човешката природа, гудбай, не само у българина -при чуждото нещастие подсъзнателно да се радва, че не е той нещастният.

!!! СИГУРНО СЕ ШЕГУВАШ!

МОЛЯ ТЕ, МОЛЯ ТЕ, МОЛЯ ТЕ.... не се шегувай...
Пише се ЧУВСТВО!

..
Ами не знам ти дали спадаш към тази част на човешката природа, ама аз не. Аз за друго си мисля като гледам и чета, но за да разбереш какво не трябва да са ти хлопнати егоистичните човешки съзнателни и подсъзнателни визуални и сензитивни капаци.

Точка.

...

полигоре, по тази логика нямаше да има пожарникари, спасителни екипи, хора, които вървят срещу стихиите, а не бягат от тях...подсъзнателно.
Или викаш тези са от лудите...

"Google пуска специална версия на своята услуга за намиране на хора за пострадалите от земетресението в Япония, предава БиБиСи, цитирана от Expert.bg.
Сайтът ще играе ролята на табло за съобщения, върху което хората могат да търсят информация за своите близки или да оставят бележка, че са в безопасност. Кодът на страницата позволява лесно да бъде вградена в други сайтове и социални мрежи, така че да достигне до възможно най-широка аудитория.
Такъв тип програми са се доказали като изключително полезни в случай на природно бедствие. Скоро след като системата е пусната в Япония вече има над хиляда записа. Степента на разрушение, причинено от земетресението, все още е неизвестна, но последвалото цунами вероятно ще засегне десетки хиляди.
Преди появата на напреднали технологии като Person Finder бе много по-трудно да се сравнява информацията, която различните агенции са събрали. В основата на сайта е обичайният формат за описване на хора, които са в неизвестност, и на онези, които искат да известят, че са в безопасност. Системата е използвана за пръв път след земетресението в Хаити през януари 2010 г. До тогавашната версия се е стигнало на база свършената работа след урагана Катрина."
Вярвам в духа на хората на Япония, дано това поне малко да им помогне.

Мнението ти е много емоционално, сигурна съм, че ти лично не си от хората, които гледат такива неща и видяното минава през съзнанието им като цигарен дим...Да, това, което виждаме трябва да ни подскаже нещо - и то може би е, че дори и най-напредналите, и най-дисциплинираните не са недосегаеми... Що се отнася до проблемите в ядрените електоцентрали - о, да, изпитвам страх, като всеки нормален човек, но пък си мисля, че страхът от онова, което би могло да се случи не бива да ни възпира да продължаваме напред...Нима след катастрофа с космическа совалка ще спрем да летим в космоса? Никой не е застрахован от нищо на този свят - това го показа и земетресението в Япония, за пореден път. Когато те сполети такова нещо, просто се изправяш, оцеляваш, ставаш по-силен, и продължаваш.

Добре, ще се постарая вече да я пиша с В))) Но това за езиковите тестове не е шега)))

тези хора са една малка групичка от всички ни. Колцина биха се хвърлили в горяща къща, за да извядят бебе? Но пък ще стоят до пламъка и ще гледат...Винаги има герои, има и публика...Публиката неминуемо е повече, и поради това тя е и основният таргет на медиите...