Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2010 11:41 - За "Непрочетената Илиада"(материал на gbg.bg)
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 1686 Коментари: 0 Гласове:
1



Кой пресътвори "Илиада"? 22.09.2010 10:32 Новата книга на Георги Велев с корица на великия Цветан Цеков-Карандаш разглежда познатия ни Омиров текст от гледище на последвалите го редакции  image Фрагмент от корицата на "Непрочетената Илиада", дело на Цветан Цеков-Карандаш

Нито прекалено научно, нито прекалено популярно. Така една нова българска книга изследва приписваната на Омир безсмъртната творба. Книгата е "Непрочетената "Илиада" на Георги Велев.

В дванадесет глави авторът развива и доказва тезата си, че познатият ни текст на "Илиада" е пресътворен от александрийските учени под покровителството на династията на Птолемеите.

Прави се паралел със сведенията за подобно по мащаби дело - сътворяването на "Септуагинта" на същото място и вероятно в същата епоха. Идеята за грандиозния проект "Илиада" е осенила философа Аристотел, който я внушил и завещал на знаменития си ученик Александър Велики.

Преноса й от Атина в Александрия извършил Деметрий от Фалерон (350-283 година пр. Хр.). Делото по "канонизирането" осъществили учени от ранга на Архимед (287-212 г. пр. Хр.) и Ератостен (276-194 година пр. Хр.).

Към ІІІ век пр. Хр. учените в Александрийската библиотека се усъмнили в авторството на Омир за "Одисея", но не и в съществуването му.

 

Коментарите върху "Илиада" и "Одисея", писани през епохата на елинизма, изследват и поправят текстуалните несъответствия в поемите. Тази тенденция буквално пронизва цялата средновековна епоха (във Византия и Западна Европа от времето на Ренесанса), за да достигне до съвременността.

От  книгата научаваме за отношенията между смъртни и богове в навечерието на героичната епоха, за цивилизационния сблъсък между "дългокоси ахейци" и "хубавокъдри троянци". Разкрита е изключителната роля, която са играли траките в Античността.

Отделено е подобаващо място за изясняване на деветгодишното прекъсване в проследяване хода на Троянската война, чрез което се поддържа интригата в творбата.

Оправдан интерес буди неназованият втори главен герой на "Илиада" - титанът Прометей, който безспорно би могъл да се нареди сред прототипите на Христос.

Сред безспорните достойнства на книгата е задълбоченото изследване на апориите на философа от школата на елеатите Зенон (живял между 490 и 430 г. пр. Хр.), който съпровождал учителя си Парменид при срещите и беседите му със Сократ.

Отделено е място за начините, по които Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) в поредица свои трактати опровергава съжденията на Зенон, третиращи философски категории като безвремие, пустота, покой, тишина.

Неусетно читателят стига и до обособения на осемдесет страници послеслов с продължение, където авторът споделя откритието си за мегалитната култура на траките.

Нашите далечни прадеди са обезсмъртявали своя Велик владетел, а също така и самите себе си, чрез подобни грандиозни паметници.

Непринудено "кабинетните" проучвания на автора преминават в сферата на археологията. Мегалитен произход според него имат смятаните за каменни реки образувания на Витоша, пловдивските тепета, Сините камъни в Сливен, Побитите камъни във Варненско, Белоградчишките скали, Слънчевата врата на Богинята край Бузовград (Казанлъшко), Метеора в Гърция и колко ли още други...

Всички те се стремят да "улавят" слънчевите лъчи в двете двойки кардинални астрономични моменти - равноденствия и слънцестояния, защото са давали безпогрешни ориентири за сезонния ход на най-важното за хората светило.

В тази връзка не е излишно да се напомни, че очакваното в 6 часа и 9 минути сутринта на 23 септември 2010 г. - моментът на есенното равноденствие, ще бъде поредна възможност да се наблюдават проектираните от предшествениците ни геометрични фигури в мегалитните скални монументи.

Корицата на книгата е дело на великия български художник Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010 година), посветил шест десетилетия от живота си на пространствената геометрия в творчеството на гениалния Леонардо да Винчи.

Това не е първата книга на Георги Велев. Той е изследвал творчеството на колоси като Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир, Христо Ботев, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин.

В предговора авторът отдава дължимото на своя редактор Константин Медаров, който е съдействал при преводите на възлови за концепцията места от "Илиада".




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1661220
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930