Къщата се е напълнила с мухи, ужасно досадни са, може би усещат, че есента идва и отчаяно се опитват да наваксат и без това краткотрайния си живот, като се размножават лудо, летят насам - натам, кацат върху всичко,което им попадне. Но това е една малка муха. Паднала е в каната със студен чай и преди час, когато я видях за пръв път вътре си помислих: "Колко досадно". А също така и "Ще трябва да се разхождам до кухнята и да изливям чая в мивката, дали не направо в тоалетната, още по-досадно". И я забравих.
   Преди малко случайно седнах по-близо до каната и се загледах в нея. Мухата все още мърдаше. Може би усещаше слабите вибрации от движенията ми по масата. Взех ножицата и внимателно бръкнах в каната, така, че мухата да може да се качи върху нея и да я издърпам на сухо. Сложих ножицата на масата и моята муха се зае с трудната задача да изсъхва, като разперваше полека крилата си и играеше някакъв странен танц с крачка върху метала.
  Изоставих я и се върнах към книгата си.
 След няколко минути се обърнах пак, за да видя какво става. Мухата вече лази по масата, макар и не толкова бързо като останалите, може би след малко ще отлети, но засега остава тук. Глупава муха. А аз се замислям за мухите изобщо . Не зная колко е продължителността на живота им - навярно часове, понякога дни. Къде ли отиват мъртвите мухи? Странно как човеците могат да живеят сто години, а мухите сто часа. Кой решава това? 
  Глупости, глупости, глупости. Моята муха е още на масата. Навярно от нейна гледна точка е престояла  върху жълтата покривка  поне пет години от живота си, зяпайки ме с фасетните си очи, които виждат триста и шейсет пъти по-добре от моите, и търкайки странно крачка.  Защо си още тук, глупаче? Отлитай, светът е огромен!