Какво друго бих могла да говоря за прабългарския календар - нито съм астроном, нито математик, нито дори историк. Чудно ми е впрочем защо с него наистина не се занимаят астрономите и математиците - все пак историците не можаха да стигнат доникъде май именно, защото се занимаваха с един календар, който е основан на съвсем други принципи, различни тези  на  историческото време.
   В науката битува едно много интересно схващане за историята - че в разбиранията на хората има циклично протичащо време (наричат го още с леко презрение "фолклорно") и линейно такова, тръгнало от рождението на Исус Христос и продължаващо и до наши дни. Историята, разбира се, за занимава само със събитията, случили се в линейното време, защото те имат "реална" историческа обосновка - година, дата  и пр. С цикличното, или още фолклорно време се занимават специалистите по митове и легенди, които  според мнозина историци са само "фон" на историята.
    И тъй като всички  древни календари, които са ми известни, и  към които принадлежи прабългарският явно не се ръководят по линейното време, може би с тях трябва да се занимаят други науки.
   Например математиката. Защото ако в прабългарския календар действително има  например цикъл от 12 години, посветени на определени животни, то има голяма вероятност системата, по която древните прабългари да са пресмятали времето и пространството около себе си да е била шестдесетична. 
    Самото наличие на календар обаче изисква много важно условие - непрекъснато наблюдение на движението на звездите и на слънцето поне стотици години. Всички останали древни календари се ръководят от това, защо прабългарският да е изключение? (Макар, че тази хипотеза  не се връзва твърде много с властващата в учебниците теория,според която  прабългарите били конен, номадски народ, но както и да е)
  Календарите на древните се съставят и изпълняват  благодарени на непрекъснато наблюдение на определен участък от небето, който обикновено се описва подробно, най-често в религиозната литература, и тайните му се познават само от посветените.  По една или друга причина съзвездията върху звездното небе са оприличавани на хора, животни, събития на земята - тоест онова, което е на небето, съответства  по някъкъв начин на земното.( ей богу, да се чудиш откъде християнството взема идеята за небесното царство) По-важното е, че животните, с които древните българи са обозначавали месеците и годините в своя календар може би не са точно животни, и не говорят в никакъв случай само за тотемистични вярвания, тотемизмът е бил само на повърхността. Те наистина са виждали онова, което са описали в календара си върху звездното небе - и кучето, и свинята, и пр... Просто са наричали нещата с други имена...Ненапразно за всички древни цивилизации  тайната на името е била една от най- свещените.
    Дали ако успеем да разшифроваме точно кои съзвездия стоят зад оцелелите названия на месеци и години ще успеем да разберем, чрез компютърна симулация къде е била прародината ни?
   Дано "Именникът на българските ханове" - един от основните източници за прабългарския календар  най-сетне се съживи в ръцете на астрономите и матемаците и заработи. Предполагам, че това е искал и монахът, който го е преписвал, смятайки , че все пак онова, което той не разбира може да разберем ние.