Колко малко всъщност знаем за Никола Вапцаров.
 Роден на 9 декември 1909г. и разстрелян  на 23 юли 1942. Поет. "Социално ангажирана литература". "История". "Прощално" "Вяра" "Ще строим завод" "Не бойте се, деца" "Борбата е безмилостно жестока".
  
Но това не е най-страшното. Най-страшното е, че вече почти никой не чете стиховете му. Следователно никой не може да каже дали те си струват или не.  А това го приравнява с всички  бездарни писачи, чиито творби никога няма да успеят да събудят нещо в сърцата на хората. Вапцаров е виновен. Да, Вапцаров сам си е виновен.       Неговите  стихове  така и не можеха да се  поберат  нито в клишетата на комунистическия псевдоидеал,в чиято епоха се появиха,  нито в безотговорната бездуховност на неговите наследници...
   Все си мисля обаче че трябва да е имало в тези стихове някаква чудесна, невероятна вяра в живота, за да оцелеят под ботушите на толкова режими и насилници!Петдесет години мачкани, унижавани, разпъвани в учебниците и в главите ни.  Не, не е само  вярата  в живота....Животът е жесток, той “би ни всички безпощадно”, нали,  защото е направен от нас, от хората,значи не, не е  само това.Твърде несъвършено е.  Поетът трябва да е вярвал в нещо повече, в  нещо по – силно. В човека например. В онова вътре в човека, в което са вярвали и бабите и дядовците ни в схлупените си църквици векове наред – във “възстановяването в човека на образа човешки”. 
    Възстановяване в човека на образа човешки! Пречистване чрез страдание и надмогване на болката. За да достигнеш отпечатъка на Бога в себе си – всемогъществото да се надсмееш над историята и над живота, над кухата стоманена обвивка на града и над самотата,цялата   онази висша, велика  вяра, че въпреки страданието, нещо повече, обгърнало  страданието като всемогъщо оръдие, човечеството все пак ще оцелее и ще победи!...      Никола Вапцаров  не е сам в българската литература, имаме си  цяла редица мъртви поети , които така наивно  вярваха в мечтаното бъдеще на България и  умираха  заради него. Заслужаваше ли си, Господи - цяла редица мъртви поети, за да се изравним с духовните постижения на онези, които ги имаха по право?! Заради справедливостта за всички даром... 
 Докога ще плащаме, Господи?     Българите днес не четат поезия. Нямат "История", не строят заводи , защото разрушиха и отрекоха всичко около себе си,  не се интересуват дали децата им ще станат хора или зверове. Днес българите нямат дори едно синапено зрънце вяра.        Затова аз искам милост. Милост за Никола Йонков Вапцаров, когото България не помилва дори и след като го разстреля. А после го забрави.  Искам милост за всички нас.

пък смятам,че Вапцаров ще си остане любим поет на поколения българи. Всъщност от познатите ми няма някой,който да не харесва творчеството му, защото безспорно той е един голям талант. И мисля че е наша отговорност и децата ин да го познават.Талантът няма партийна принадлежност, той преминава през векове и социални преломи,за да пребъде.
Такъв е за мен Вапцаров

мисля, че щяха да ми трябват доста повече думи...

пп. аз пък си го обичам...

поезията му е "класическа" именно заради начина, по който "пасва" и на неговото, и на нашето време, но се безпокоя за онези, които идват след нас...Написах го заради тях, защото направо ме е страх какво идва отдолу...
Освен това тези дни ме порази омразата на хората по форумите. Толкова много злъч, на всички ни е трудно, дори и аз вече се заяждам, но омраза като тази...Омраза, нихилизъм и желание да се докопаш до кокала на другия, по-слабия в глутницата, като че ли това са основните "стълбове" на обществото ни в момента, дано да греша.
Това всъщност е едно старо есе, но докато го четях и редактирах по навик ми хрумна, че ето, в неговата поезия има толкова много обич към ближния, до последния стих. Какво голямо сърце е имал този човек. И колко много имаме нужда от Вапцаров... Ей, пак станах сантиментална, че и многословна)))

кометар