Прочетен: 1500 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2009 14:40
Ще се запита човек защо моят нос се увря тъкмо в тази заплетена история, но за всичко си има причина. Докато си четях снощи един много интересен викториански любовен роман, реплика на "Джейн Еър" (и се наслаждавах), изведнъж етнографският фон на произведението ме тресна по главата с всички сили и изби всичките ми любовни мечти. Моят нос, трениран от най-различни тайни и загадки направо се зачерви, така да се каже! Преводачката беше допуснала думите "коледари" и "сурвакари" в текста, разясняващ как в едно корнуолско село празнуват Коледа! Идват, значи в замъка на господаря въпросните моми и момци от селото и пеят, играят, даже пеят песен специално за господаря - като гвоздей на вечерта, а стопаните им дават разни лакомства и парички... И след "коледарите" чакат и "сурвакари", пак със същите функции... Авторката не беше успяла да опише дали имат сурвачки, защото се беше задълбочила в описания на коледния бал в замъка - все пак си е 19- ти век - та не можах да доразбера тази подробност.
Прочетох си аз романа, въздъхнам мечтателно и си рекох, че онези твърдо убедени в себе си хора, които заявяват наляво и надясно, че светът произлиза от България и българите все пак не се лъжат.
И на другия ден, сънлива - хоп, цъфнах пред компютъра да я проверя тая работа.
Оказа се, че маса народ(в интернет) твърди, че келтите имали нещо общо с ония древни наши митични прародители, наречени "протобългари". Аз лично недоразбрах каква е връзката, щото нещата се оказаха прекалено навързани.
За съжаление от самите келти почти нищо не е останало, освен малко зловещи магьоснически легенди - основно в многострадалния Уелс и гореспоменатия Корнуол. Поради своята древност, келтите рано рано се разделили на различни племена и не поддържали силна връзка помежду си.(ето по кое трябва да се учат от по-големите братя - протобългарите) Затова пък оставили на света своя език, който според П.Добрев се оказва лексикално много близък с някои основни прабългарски термини из военната и управленската област.
Ето табличката с примери:
(по книгата на Петър Добрев “Преоткриването на Прабългарският календар”, стр. 42) :
Древнобългарски понятия
|
Келтски и други понятия
|
КОЛЕДА – Празник на Българския Праотец |
КОЛЕД (келт.) – “празник” също HOLIDAY(англ.) |
КОЛОБЪР – жрец |
КАЛЛ – “мъдри” – обръщение към келтски жрец-друид. КОЛЛ – свещени знания на друидите |
КАНАС ЮВИГИ – свещена титла на Българския владетел |
КЕАН или КАНС – титла на келтски владетели КАННАС – “Пратеник на Бога” KONIG (герм.) – цар също KONUNG (сканд.) |
КАНАРТИКИН – престолонаследник |
КАНАРД (келт.) – престолонаследник, също и ТЕКИН |
РИГ – цар; окончание на имената на българските царе ИСПЕРИХ и ТЕЛЕРИГ |
РИГ (келт.) – цар също REX (лат.);РАДЖА (самскр.) -RICH (герм. и готски) – окончание на царски имена |
ДУЛО – името на Свещената Българска Династия |
ДУЛА (келт.) – скиптър ДУАЛ (келт.) – законно наследена власт ; наследствено право |
УКИЛ (ВОКИЛ) – име на знатен български род |
УКЕЛ (ВОКХИЛ) – високопоставено благородническо съсловие при келтите |
БОИЛА – основна българска благородническа титла |
БОИЛА – висш държавен функционер
|
ТАРКАН – управител на област или град, или съдия |
ТАРГАД (келт.) – областен управител |
БАГАТУР – тежковъоръжен конник; старши боеначалник |
БАГАДОР (келт.) – келтски воин |
БАГАИН – младши военачалник |
БАГАИД (келт.) – войскови отряд
|
ОНГЪЛ – укрепено място
|
ONGL (кимр.) – укрепено място |
КАМПСИ – учител
|
КАМПА – школа на друидите |
ЯНКУЛ – планетата Юпитер; Господарят на небесните светила |
ЯНГУ (кимр.) – “главен”, “голям” |
Така.Освен някои прекалено смели сравнения, в табличката са видни и любопитни съкращения, които обясняват защо, както се казва, почнах да разказвам за еволюцията от приказката за яйцето и кокошката.
Ами защото хората, оставили такава огромна следа като коледарите върху бурното минало на Корнуол, се оказаха ... кимерийците. Народ, който според някои изследователи, които не обичат израза " произход, изгубен в далечното минало" въпросните кимерийци са си клон на келтите, само че позабравен от самите келти и доста омешан с балкански елементи.
Как станало това... Според писмените сведения преди да се появят (тоест да изтрополят с грамадните си коне с гръм и трясък) кимерийците си живеели тихо и кротко, изоставени от далечните си келтски прародители някъде между Сава и Дрина (това е в днешна Хърватия). След няколко века обаче явно тихото и кротко съществувание им омръзнало и те решили да видят какво ще стане, ако решат "аз, брат ми и баджанака" да нападнат Рим и да изкарат страха на ония смешници с тогите.
Е, станало, каквото винаги става. Рим загубил поне три армии и най-малко 80000 души, на кимерийците им омръзнало и прекосили в тържествен галоп цяла Европа, разселвайки се накрая и в днешен Корнуол.
Според Страбон и Плутарх събитията се случили около 100 г. пр. Хр.
Обаче Страбон дава едно интересно название на кимерите - "тракокимери". По всичко личи, че тръгвайки на поход от Балканите, въпросните кимери са "повлекли" (много го мразя тоя израз) със себе си и "голяма тракийска маса". (Бинго, вероятно тракийската маса им е разяснила за коледните обичаи, бая голяма трябва да е била тая маса, като си помисли човек, за да оцелеят тия обичаи до 19-ти век, та нещо пак не се връзва...Винаги така става с тия изследвания по интернет)
Стигайки до острова, който тогава не бил все още Британски, кимерийците бързо изгонили местните келтски племена в земите на днешните Ирландия и Шотландия, настанили се в по-богатите и плодородни райони и оставили значителни следи в културата и топонимията на Корнуол, че и по-далеч. Неслучайно и днес уелсците се наричат kymro, а странния език, но който говорят в парламента си -
kymraeg. За съжаление древнокорнуолския вече се води мъртъв език, та уикипедия не можа да ми предостави любезна информация ни за граматика, ни за произход.
А който се чуди откъде произлизат топонимите Cambridge, Cumberland, Comberford, Cumberworth, Comberton и пр. и пр. - ами пак от кимерийците. Същите кимерийци, чиито далечни наследници посрещат коледари в замъците си и така весело си празнуват Коледата...
(следва)