Прочетен: 985 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2009 20:43
И ме наби. Като му омръзна, отиде да си купи цигари, а на мене ми се привиждат черни кръгове пред очите, ама се натискам на лакти да стана, че знам, че ще си дойде след малко и а ме заварил на пода, а съм изяла още една порция бой. Станах, а то боли майко, много , ама по-трудното е да станеш, първо на четири крака се изправих, хубаво, че нямаше счупено ребро, походих по колена и пробвах да се надигна, хванах се за вратата, изправих се и куцук куцук до кухнята така, по стената. Видях в огледалото, че лицето ми беше само подпухнало, съблякох се и си изпрах блузата на мивката, сложих в тигана две яйца и включих котлона.
Седя и слушам кога ще се отвори вратата. Чувам го още по стълбите как върви, знам кога ще пъхне ключа в ключалката . Отключи, влезе в коридора и си събу чехлите до вратата. Постоя там, сигурно си вадеше цигарите от джоба на якето, може и запалката да си търсеше.
Като влезе в кухнята, аз стоях до прозореца. Отворила го бях, да не се одими кухнята с миризма на пържено, той не обича да му мирише на пържено. Чувам децата на съседите викат долу пред блока, играят на шмайзер сигурно. Леля Стояна вече да е дошла да изчисти стълбището, ще иска пари тази вечер, трябваше да приготвя. Яйцата вече почти бяха готови, имаха коричка. Избута ме, седна на стола и вика “Слагай”. Сипах яйцата в чиния и му я сложих, дадох му и вилица, на салфетка, както обича, да не допира мушамата. А той седи, гледа в яйцата и не ги пипва. “Докога все яйца ще ям, ма? Ти за тва ли си, само яйца да ми пържиш, а?” и още не спрял да ми говори, почва да ме блъска в стената, хванал ме е за анцуга и ме блъска в ръба на перваза, но не много силно, само ластикът на анцуга ме прерязва през кръста и имам чувството, че ще ме среже на две.
“Ти не ме ли слушаш, а? Като ти говоря не ме слушаш, а?" и се изправя , дигам ръце да не ме удари по лицето, а той хваща косата ми и почва да тегли, навива си я на ръката и я тегли с кеф, скубе цели кичури.
Не знам как стана, в ръката ми се озова запалката за газовата печка. Той ме блъсна в лицето, като си махнах ръцете, но аз я насочих към него и натиснах. Замириса на изгоряло, чух го че извика, аз стоях със затворени очи, той си махна ръцете от мене и аз в тоя момент отворих очи само да видя къде е вратата, дали той е на вратата, дали мога да избягам. Избягах в коридора, ама не се сетих да затворя вратата.
Стоя и чакам. Сетих се, че не съм изгасила газовата печка.И си мисля имаше ли тиган отгоре или нямаше.
Чух го как излезе от стаята. Аз изтичах в спалнята, затворих вратата и стоя там. Слушам на вратата. Петкови от горния етаж гледат “Стани богат”, чувам водещия как задава въпрос и казва на участника четирите отговора.
Иван не знаеше, че бях ходила по-рано на доктор и Стоилов ми каза, че детето е мъртво. “Как така е станало? Нали бях в шестия месец?” питам аз, а той ми поглежда синините по краката и извръща очи, понеже не му е това работата. “Ти си знаеш, паднала си сигурно.” ми вика и веднага ми назначи изследвания и операция, още същия ден. Казах, че ще се оперирам, излязох от кабинета и повече не се върнах. Беше ми все едно и само чаках всичко да свърши.
Дойдох си вкъщи, обадих се да ми дадат отпуск десет дни и секретарката се съгласи, помисли, че ще влизам пак в болница, те го знаят моят Иван. Вече ден и половина седя и чакам. Нищо не мръдва. Поне кръв да падне малко, а то – не. А колко ме би Иван миналия ден, не е истина. Мислех, че ще умра, но не умрях.
Почнах да си мисля, че моят Боби не е мъртъв. Стои си в мен, утихнал е и чака да свърши всичко.
Не е довидял Стоилов. Стават такива работи. Неподвижно е стояло детенцето, така човек сигурно може да се заблуди. Пък и аз нали съм патка, не останах за повече изследвания.
И после си викам:”Къде ще оставаш, ма, ами Иван?”
Мисля си дали Иван се сеща за моят Боби понякога. Едва ли му пука. Казах му като бях в третия месец, отиде в кръчмата, напи се и се върна, та ме преби както куче. И после вика :”За кво ти беше да ми казваш, ма?” Гледа ме в очите и плаче, тогава ми помогна да стана от пода, “Много ли те боли” вика и плаче моят Иван с ей такива сълзи, повече не го видях да плаче така.
Иван блъсна вратата и разби бравата. “ Иване бе, разби бравата бе...” тихо му говоря аз и го гледам в краката, страх ме е, потя се, смъди ми, знам си, ей сега всичко ще свърши.
“Ей сега всичко ще свърши. Ей сега всичко ще свърши” говоря си на себе си, усещам как се отпускам и лягам на земята, свивам се на кълбо да пазя главата и корема и чакам.
