Мала момо
Ја посади виту јелу на камену
Како сам ју посадила
Још ју нисам погледала
Јел се јела приванула
Приванула, род родила
На две гране, две јабуке
А на трећу, славеј-пиле
Славеј-пиле, не пој рано
Не буди ми моје драго
Сама сам га јуспављала
Сама ћу га и разбудим
Ускочићу у градину
Почупаћу струк босиљак
Шибнућу га уз образа
Ој, убава мала момо

Малка моме,

я посади вита ела на камъка.

Както съм я посадила

докато да я погледна

и се ела прихвана

прихвана, плод даде

на два клона две ябълки

а на третия - славей пиле.

Не  ми пей по ранина, ой ти, славей пиле!

Да не събудиш моето либе

 че сама съм го приспала

 и сама ще го събудя.

Ще да  скокна в градината

да откърша китка боселекова,

да го през страната ударя....

Ех, хубава малка моме.

"Ој, девојче, често ли ме сањаш?
Кад ме сањаш, дал мајци казујеш?
Кад казујеш, мајка што ти вели?"

"Мајка вели: пољуби га, ћеро"

                                            Девойко ле, често ли ме сънуваш?

     " Девойко ле, често ли ме сънуваш?

     Като ме сънуваш, дали на майка си казваш?

     И ако казваш, какво ти майка говори?"

    "Рече ми майка : Целуни го, щерко."

Кићено небо звездама
Ој, Јово, Јово, звездама
Кићено небо звездама
Ко равно поље овцама
Данице нема звездама
Овцама нема чобана
Сем једно дете Радоје
И оно младо заспало
Буди га сеја Јелена:
"Устани, брате Радоје,
Одоше овце низ поље"

                                                   Обсипано е небето със звезди

    Обсипано е небето със звезди,

   Ой, Йово, Йово, със звезди.

   Обсипано е небето със звезди,

  както е равното поле с овце.

   Денят звезди няма,

   овцете овчар нямат.

  Сал едно дете Радоя,

   и то младо заспало,

   че го буди сестра му Елена:

  "Я стани, брате Радое,

   че се разбягаха  овцете през полето."