Разгеле, без малко да изпусна второто по важност събитие в културния живот за годината бе, хора! То не е само евровизията, ами щях и наградите на Пайнер да пропусна, ужас! Ми добре, че мачът на милото почва по-късничко, та ми оставиха и на мен малко време да се настаним пред телевизора и да го проследим и това чудо...
Седнах си аз на дивана, изключих  звука и като се почна онова ми ти шоу - тука ли си, там стой.... Мила моя майнольо -  Цици, мици, дербита, мербита, тонколони, дискотеки.... Само дето милото от време на време, като ме чуе, че се смея с глас, пък в стаята абсолютна тишина и се попроточи от другата стая да пита:"Мача, мача ли почна?!" 
      По едно време не издържа и довтаса да види какво става. Погледа, погледа пък рече дълбокомислено, че тая дама Камелия била много практична и урядна  жена - както си става сутрин от леглото - кога по бельо, кога без скача жената, туря си абажура на главата и фуква да пее на наградите. "Уф бе мило, ма тва на главата й  не е абажур" "Ми кво е тогава?! Нали го видях почти същото оня ден в оня магазин до гарата!?" 
  Милото е решило да проучи работата с Камелия, за  да затвърди моралистичните си поучения и увеличава по навик звука на телевизора,("Ти сега защо гледаш така телевизия, ще се побъркаш") обаче ударната вълна на Камелията  ин виво  му писва в ушите и той веднага намалява и напуска бойното поле, скривайки се пак в другата стая да си изчака на спокойствие мача.
   Не можах да се израдвам както трябва да победата и ето ти го след малко - почна оня ми ти мач тъкмо, когато на сцената изгря Емилия по пеньоар ли беше, по перде ли не можах да разбера и удари в земята абажурът на Камелия.  Оттеглям се съкрушена, а милото  е безапелационен, сяда, вторачва се в телевизора и се ухилва широко. 
" Айде не се цупи бе, муцка" вика " ще ти взема за осми март абажур като на Камелия" 

   
  

ЕЙййййййййй и аз чаках мача - яд ме е че съм ги пропуснала :))))))))))))

Човек никога не знае какво пропуска)))))