Имало едно време един млад мъж и една млада жена, които много се обичали, но били  много бедни. Единственото, което притежавал мъжът бил стар часовник, останал му от дядо му, а цялото богатство на съпругата му била красивата й буйна коса.

   Дошла Бъдни вечер, а те нямали с какво да купят подаръци, вкъщи било тъжно и тъмно, но и двамата се усмихвали, защото си мислели, че ако единият спре да се усмихва, другият ще се натъжи и ще падне духом.

    Сутринта на Коледата  мъжът  прегърнал   младата си жена, подавайки й една малка кутийка:

-         Мила, въпреки всичко намерих за теб подарък, който мисля, че ще ти хареса!

В кутийката имало красив гребен. Жената взела гребена, прегърнала го силно  и му  подала  друга мъничка кутийка – това бил нейният подарък, един хубаво изработен ланец за часовник...

   И изведнъж мъжът забелязал, че красивата коса на съпругата му я няма.

 - Продадох я, за да купа подарък, който най-много би ти харесал. – казала  му тя.

 - А аз продадох часовника, за да ти купя този гребен. – отвърнал мъжът.

  Коледа е празник, на който всички поставяме черта на онова, което се е случило през годината и преценяваме нещата, които сме дали и което сме взели от хората.... и от себе си.Затова не може да има само весела или само тъжна Коледа. Дано да можете да намерите време   и да  прочетете този разказ на О"Хенри... И дано  откриете сили   да се усмихнете. Защото въпреки понякога  прекалено скъпите  подаръци, които правим  на подходящи и/или неподходящи хора(както  се случва в живота),  Коледа ще си остане  велик празник на надеждата , че  дните след това може би ще бъдат по-щастливи за всички ни.