Козметологията (козметиката), е функционална и практична наука, която има няколко съвсем простички цели – да помага на хората да се чувстват по-красиви и по-уверени, като подчертава даденостите или скрива недотатъците на собственото ни тяло.
Всички сложни ритуали на козметиката са възникнали именно от стремежа на хората да живеят и да се чустват по-добре.Никак не е чудно, че изобретяването на първите средства за разкрасяване можем да отнесем още към пещерната ера на човечеството.
Колкото и странно да звучи обаче , много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.
Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай и т.н. от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство за плашене на враговете във важна част от богатия арсенал за прелъстяване и постигане на вечна младост и красота.
Така например в древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет.
Един от първите писмени документи, съдържащи козметични съвети бил папирусът на Еберс, намерен в египетска гробница. Учените са го датирали ок. 1500г.пр.н.е., дължината му е двадесет метра. От текстовете, поместени в него става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти.
Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чиито състав влизали следните вещества : мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.
От стенописите в гробниците и по стените на храмовете знаем, че и мъжете, и жените в страната на фараоните носели силен грим. Особено характерно било гримирането на очите и клепачите, които се очертавали с туш, изработен от минерални вещества – това се правело и с практичната цел очите да се предпазят от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.
И мъжете, и жените бръснели главите си ( още нещо, изисквано от топлия климат), като при различни случаи и в зависимост от възможностите носели перуки, които понякога били сложно заплетени и богато украсени.
По време на празненства слагали върху перуките си топки, изработени от мазнина и етерични масла, които се топели и издавали приятен аромат.
Популярни били и избелващите средства. Прочутата Клеопатра например използвала специална помада, в чиито състав били включени крокодилски изпражнения и различни минерални багрила… Междувпрочем тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.
Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike , който означава “украсявам”.
Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – космет, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и разбира се, подходящ грим.(А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)
Малко известен факт е, че Хипократ, бащата на медицината написал четиритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.
Древна Гърция имала и своите отлични парфюмиери, сред които бил и Теофраст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.
По същото време на Изток изкуството на гримирането запазило част от своите ритуални и религиозни функции – в Древна Индия, в Китай и Япония то нерядко се подчинявало на строг етикет и до днес служи за отличаване на различните касти в обществото.
Жените в Древна Индия например боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети – в зависимост от порядките на различните касти, към които принадлежали.
Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.
С падането на Западната Римска империя и постоянните варварски нашествия през ранното средновековие обаче науката, която учела как да се живее красиво постепенно позагубила блясъка си.
Въпреки това за няколкостотин години тя процъфтявала в арабската империя –именно арабски алхимици създали парфюма такъв, какъвто го познаваме днес, използвайки паровата дестилация на етеричните масла.
През “Тъмните векове” на Средновековието църквата – и западната, и източната, заклеймявала яростно разкрасяването на тялото като дяволско изкушение. Това обаче не пречело на аристокрацията да се облича разкошно и да устройва шумни празненства. Феодалният строй направил потомствените благородници богати и жадни за развлечения и тук козметиката отново била повикана на помощ, макар, че този път ролята й била слугинска…
В двореца Версай кралят – Слънце Луи Четиринадесети имал над 2000 стаи, и нито една от тях не била баня… И бедни, и благородници се къпели само по един или два пъти в годината, тъй като се считало, че водата разболява тялото…
Не било срамно в изисканото общество да се почешеш, ако те засърби от мърсотия , или ако под фантастичната ти напудрена перука щъкат въшки и пр.гадинки. За целта били създадени специални вещи от злато и слонова кост, които дамите и господата елегантно повдигали към силно набелените си и гримирани лица.
Огромно количество грим прикривал следите от мърсотия и немара по лицата на аристократите, а скъпи парфюми замаскирали миризмите на немити тела.
Козметиката такава, каквато я познаваме днес – наука за цялостното поддържане и украсяване на тялото се възродила едва в края на деветнадесети век. От тогава до днес тя се развива бурно и все повече се свързва с медицината и психологията, за да донесе на хората вечна младост и красота.
