Благодарение най -вече на неизчерпаемото вдъхновение на киноиндустрията, както и на литературата, третираща кървавите вампирски светове днес Дракула се е превърнал в неоготически символ на това колко малко познаваме историята... 
          Нещо повече - поради изчеправане на мита за Сатаната в края на 19в. този злополучен румънски вампир се превърна в еманация на злото,както е видно от последните интерпретации за "живота и делото му"(справка последните холивудски творения по темата, няма значение кое точно). Дракула иззе функциите на Сатаната в представата на хората, вмествайки се напълно в двойнствения образ на дявола - т.е. превърна се в паднал ангел, в едва ли не основен противник на доброто и справедливото в света...
        Колкото и да изглежда странно обаче, това превъплъщение - във вид на борещи в едно същество противоположности - не е взето от християнската митология(официалната - тази на католиците, протестантите и православните), която изключва материалното съществуване на Сатаната (главният враг на Бог и на реда, създаден от него, образ на хаоса и на разрухата). Опозицията Сатана - Бог, в която двете начала воюват помежду си в два различни свята за човешките души е плод на схващания, уж отречени в самия им зародиш от официалната цървка още преди векове. Това са разбиранията на основните дуалистични учения, познати на Европа през Средновековието - павликянство, месалианство, богомилство.Получило сравнително широко разпространение през средновековието в Западна Европа, богомилството се разделя на няколко основни течения, чиито последователи се наричат катари, албигойци, патарени и като такива успяват да разпространят тези учения почти из целия континет. Именно в лоното на тези християнски секти стои идеята за вечната борба между доброто и злото начало на света. Богомилите не мога да приемат, че Бог би търпял несправедливостите и човешката мъка и отреждат това на намесата на дявола, те считат, че светът може все пак да бъде спасен, но за това са нужни твърдост, постоянство и вяра в собствените възможности... Обредите на тези "християни" са почти едносъщни с тези на официалната църква, но липсват пищността и тържествеността, при всички случаи се чете само една молитва - "Отче наш", храмът може да бъде домът на всеки вярващ, те не почитат кръста, тъй като той е материален предмет, на който Христос е загинал, също така не почитат иконите, ръководят се от Евангелията и повечето книги на Новия Завет, но ги тълкуват по свой начин, доказвайки непригодността на официалната църква и съществуващия държавен ред. Полуофициалната им вражда с държавата обаче не пречи на голяма част от тях да вземат участие в отбраната й, когато това е наложително, да участват в антигръцки въстания на територията на България(българските богомили) и т.н. 
                      Да се върнем обаче към Дракула, който през века, в който вероятно е живял е видял и чул много - късното средновековие е тежък период за Балканите, които изведнъж се оказват под сянката на разрухата и унищожението, които ще продължат векове... Всички филмови автори посочват Дракула като човек смел, твърде "кървав" в решенията и деайствията си, но много предан на каузата си - да се бори за оцеляването на своя феод. Естествено, губи го, губи и всичко, което има и не му остава нищо друго освен - както казва народът да се "вампиряса"). Намесата на езическите схващания тук оставям без коментар по простата причина, че в Балканите те никога не са губили силата си. Интересното е друго - че всъщност, реално погледнато , "вампирясването" на графа върви в два плана - първият е превръщането му в звяр(прилеп или вълк, в зависимост от местоположението и фантазията на местното население и на сценариста), а вторият - съществуването му като човек, който обаче не е точно човек - същество, което може да бъде съживено от ... кръв. 
             А кръвта, според християнската митология е нещо много особено - правят се алюзии межоду виното и кръвта Христова, при причастието се приема вино, което обозначава приемането на кръвта на Исус... Връщането към живот на мъртвия с помощта на кръв е елемент от обърнато причастие. Други елементи от него се крият в сведенията за живота на великия вампир и за посвещаването на други вампири - Дракула не приема храна, нищо, произлязло от земята, освен това посвещава нови "вампири", като им дава от кръвта си - т.е. това е самият акт на причастие, обърнат, разбира се. Забележителна е и идеята за това, че може да се появят от него други "немъртви" - появяват се избрани, т.е, привилегирована каста, нещо, което официалното християнството уж отрича напълно.      
                     Интересен е и въпросът как се е появил този образ - кой е създателят му. Успокоително или не толкова е да се мисли, че образът се е зародил в народните легенди, каквито има из цяла Западна Европа...(именно и с това Дракула печели днес в боксофисите). Силният, хиперболизиран образ на Дракула в легендите обаче може да възникне само на Балканите именно заради силните дуалистични сатроения сред хората там, съчетани с апокалиптичния дух на епохата. Създаването на безсмъртен образ, който сее смърт сред обречената земя е феномен, присъщ само на крайните дуалисти - Дракула е ангел на смъртта, който ще поведе последната битка за душите на хората, той носи в себе си човешкото и дяволсткото, (Господ никога не е бил толкова близо до своите вярващи...) 
                 Пет века сред появата на Дракула цивилизована Европа чете за лека нощ приказките за вампири и се удивлява на фантазията, способна да създаде такъв неподправен ужас, истинското царство на падналия ангел на земята...Има дори ентусиасти, които не се уморяват да издирват митичния гроб на последния принц на мрака. Но... без какъвто и да е конкретен резултат. Никой до сега не е открил дори и следа от Дракула. Както подобава на един истински вампир)

:*:*:* SsTrAhOtNi Sa :*:*:*

:O:O:O