Постинг
26.04.2008 17:50 -
За Джон Ди, математическото познание и Божието съвършенство
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1769 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2008 13:37
Прочетен: 1769 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.06.2008 13:37
На 13 юли 1527 г. В семейството на лондонския търговец на платове и дребен благородник Роланд Дии се родил син. Дали му името Джон. Фаталната рождена дата сякаш белязала за цял живот съдбата на Джон Дии и предсказвала славата и падението на един от най-великите умове на Ренесанса.
Младият Дии ( фамилното име идвало от уелското – “du” – “тъмно”,тъй като семейството на бащата било от Уелс) от ранна възраст показвал дарби и прилежност в учението. След завършването на католически пансион постъпил в колеж в Кеймбридж, където изучавал латински, древногръцки, философия, геометрия, аритметика и астрономия. Но голямата страст на младия Дии била математиката. Числата, които според него оформяли по съвършен начин представите за идеите го карали да се занимава с трудовете на Платон, Питагор и Евклид по 18 часа на денонощие, както свитедетлстват съвременниците му…
Скоро Дии започнал да прави и астрономически наблюдения, като прилагал знанията си за съставяне на астрологични прогнози.
Неспокойният му ум обаче се оказал неспособен да търпи налаганите шаблони и научната атмосфера в Англия по това време и между 1548 и 1551 Дии пътешествал из Европа. По време на пътуванията си той се запознал с Меркатор, двамата станали близки приятели и съмишленици – заедно конструирали модел на Велената.
В края на своето пътуване Дии се озовал в Париж, където преподавал за година в университета Евклидова геометрия. Онези, които имали възможността да чуят лекциите му твърдели, че въпреки младата възраст на учения те били отлични. В Париж Дии получил и предложение да заеме длъжността професор по математика, но отказал и предпочел да се върне на острова на мъглите.
Следващите няколко години Джон Дии прекарал на служба при неколцина благородници в Англия и могъл да завърши на спокойствие трактата си за приливите. Приблизително от същото време датира и запознанството му в Лондон с Джероламо Кардано, с когото се занимавали с проблема за перпетуум мобиле и изучевали необикновените свойства на скъпоценните камъни.
Но през 1553г.за Англия настанали смутни времена – на престола се възкачила Мария Тюдор, наричана от съвременниците си “Кървавата Мария”. Войнстващите католически кръгове около кралицата започнали репресии срещу протестантството. Въпреки връзките си с двора бащата на Джон Дии, Роланд, също бил арестуван и състоянието му – конфискувано. Джон успял да освободи баща си от затвора, но семейството било разорено и съсипано – няколко години по-късно Роланд Дии починал.
Въпреки това през 1554 г. младият Дии отново отказал предложеното му професорско място в университета в Оксфорд – отново заради непримиримостта си към английската образователна система, която според него наблягала на граматиката и риториката, тоест на схоластиката , а не на аритметиката, геометрията и астрономията, които според него формирали основите на науките.
Последствията не закъснели – още на следващата година Джон Дии бил арестуван заради заниманията си с математика и астрология, на които по-голямата част от обществото тогава гледало като на вид вещерство. Много по-вероятно обаче било зад обвиненията да стоели недоволните от хороскопите, които Дии направил на принцеса Елизабет(бъдещата Елизабет І ) и на “Кърватата Мария”. Джон Дии бил обвинен в държавна измяна, но съдът така и не могъл да обори блестящата му защитна риторика…Вместо да го освободят обаче, го пратили в ръцете на радикалния католически епископ Бонера, като се надявали “железният епископ” да “ превъзпита” младия учен.
Оказало се обаче, че “железният Бонера” симпатизира на възгледите на Дии за английската образователна система и затворникът бил освободен, нещо повече – спечелил завинаги епископа на своя страна.
Така Джон Дии успял да се измъкне от хватката на кралския двор, но вече беден и разорен. Освен всичко друго трябвало и да крие протестантските си убеждения и официално бил напълно лоялен на католическия режим, макар и да стоял настрани от конфликтите между католици и протестанти. Двуличното му поведение, както и по-късната му близост с двора на Елизабет І дават основание на историците да му вменят ролята на протестантски шпионин в обкръжението на “Кървавата Мария”. И вероятно в тези предположения все пак има зрънце истина, въпреки факта, че и при католическата, и при протестантската кралица Дии така и не намерил покой за неспокойния си ум.
През 1556 г Мария Тюдор отказала да утвърди плановете на Дии за основаване на Кралска библиотека. Според тези планове библиотеката трябвало да съдържа всички важни книги от най-значимите области на знанието, появявали се по времето на Дии и преди него.
Въпреки, че проектът бил официално отхвърлен, Дии решил да осъществи плановете си с собственото си имения в Мортлейк. Събирането на научни трудове от цяла Европа дало резултат и скоро неговата библиотека станала най-голямата в Англия за времето си и се превърнала в значителен научен център, съперничещ на колежите и университетите, каквато била и съкровената амбиция на нейния създател.
През 1558г. на престола се възкачила Елизабет І и това ознаменувало победата на протестантството в Англия. Елизабет направила Джон Дии свой съветник по научните въпроси и личен астролог. Влиянието на Дии върху кралицата било толкова голямо, че датата на коронацията й била избрана от него съобразно благоприятното влияние на звездите и планетите на определения ден…
През 60 – те години на шестнадесети век Джон Дии бил неизменен съветник на кралицата в деликатни области като корабната навигация и картографията и безспорно стоял в основата на бъдещото колониално господство и морско могъщество на Англия. Именно той пръв употребява идеологическия термин “Британска имеприя” …
Тук трябва да се спомене, че освен с Меркатор Дии завързал и близко познанство с Тихо Брахе, а по всичко личи, че не е бил безразличен и към хелиоцентричната система на Коперник, въпреки, че никога не се присъединява официално към възгледите му.
Седемдесетте години на века бележат нова фаза във възприятията на Джон Дии за наука и познание. В средата на това десетилетие починала първата му съпруга, за която се знае твърде малко и Дии все повече започнал да обвързва математическата логика с тайните на свръхестественото, увличайки се в херметическата философия и гностицизма. Няколко години по-късно той отново напуснал Англия, за да се впусне в почти десетилетно пътешествие из Европа. Началото на това пътуване било белязано от срещата на Дии с Едуард Кели – медиум и окултист.(според мнозина и шарлатанин) Кели твърдял, че чрез взиране в кристална топка може да разговаря с различни ангели и други небесни сили и да получава от тях сведения за съдбините на хората и на света. Дии му вярвал безпрекословно и като тълкувал информацията, подадена от Кели като истинна и прорицателска я записвал в дневниците си, които днес се пазят в Британския музей. Там е запазено и едно много интересно съчинение на Дии от този период – т.нар. "Книга на Енох" – творба, която трябвало да реабилитира забравената вече средновековна Книга на Енох. Дии твърди, че книгата му е била диктувана от ангел на име Уриел, който му говорел на “ангелски” език, нямащ нищо общо с човешкия .Свръхестественото същество осъществявало контакт с човешкия свят чрез медиума Кели и посочвало определени букви в таблици, съставени от Дии, като така се образували думи и изречения. (Впоследствие тези таблици станали много популярни сред окултистите като т.нар. ангелски ключ и служели за гадания и предсказания дори в началото на двадесети век.)
Предсказанията на Кели, тълкувани от Дии се оказали ефектни и бързо донесли слава на двамата. Кели преценил, че е дошло време да се оттърве от партньора си, още повече, че по това време 51-годишният Дии тъкмо бил решил да се ожени повторно за 23-годишната Джейн. На един от сеансите Кели заявил, че му се явил архангел Уриел, който заповядал Дии да сподели всичко, което има с Кели, най-вече в това число влизала младата съпруга на Дии…
Ефектът бил моментален. Дии веднага преустановил сеансите и се върнал със съпругата си в Англия, където върху му се струпали грижите по прехраната на нарастналото му семейство. Допълнително утежнение бил и фактът, че кариерата му на учен вече била сериозно компроментирана от изявите му в Европа. По всичко личи, че бил изгубил и кралското благоволение. След дълги митарства семейството успяло да се установи в Манчестър, където Дии поел поста ректор на местен колеж и дълго време трябвало да се бори с предразсъдаците на колегите си, които го смятали за магьосник и шарлатанин.
През 1605г. чумната епидемия достигнала Манчестър и станала причина за смъртта на младата жена на Дии и няколко от децата му. Възрастният вече Джон Дии избягал в Лондон заедно с оцелелите членове на семейството си, където преживявал в бедност и мизерия до края на дните си. Биографите отнасят смъртта му към 1608-1609г.
Така никому неизвестен си отишъл от света човекът, който вярвал, че сътворението на света от Господ е “акт на изчисление” и който бил убеден, че чрез математическото познание може да бъде достигнато божието съвършенство.
Библиотеката му в Мортлейк била унищожена, никой повече не узнал за приноса му към идеята за “Британската империя” и Златния век на Елизабет І…
Но и днес в Британския музей, символ на вече изгубената Британска империя се пази неговата “Книга на Енох”, в която Джон Дии, математик и магьосник разказва как в познанието, а не в световната суета се крие безсмъртието…
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
