Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2019 21:37 - Молитвата “Отче наш” - най мощната енергийна защита
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 8199 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 24.03.2019 21:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вместо вградени в стените енергийни защити …        

Из книгата “Молитвата “Отче наш” – изреченото от Бога слово” на Юдит фон Хале  

“Отче наш” е единствената молитва на човечеството, дадена от устата на човешкото същество, станало съсъд на Бог. Според моите изживявания тази молитва Бог е изговаряна най-малко два пъти по два различни повода, на различни места и пред различни хора. Веднъж молитвата е била произнесена пред по-голяма група от апостоли, между които, доколкото си спомням, бяха и дванайсетте, взели участие в Тайната вечеря. Това трябва да е станало не в Йерусалим или околностите, а ако се съди по пейзажа, някъде в Галилея.   

Втори път молитвата е произнесена в нощта на Велики четвъртък срещу Разпети петък пред жените. Имало е пет жени, които са били близки до Христос и са били Негови ученички и последователки – 1. майката на Исус, 2. Мария Магдалена, 3. дъщерята на най-голямата сестра на Богородица, наречена Мария Клеофа, чийто син е бил Яков младши, 4.една сестра на Богородица, наречена Мария Саломе, майка на Яков старши  и малкия Йоан Зеведей, както и 5. майката на един друг ученик Йоханан (Йоан), наречен по-късно Марко.   

Христос заръчал на апостолите да учат хората на тази молитва след Неговото заминаване, като естествено имал предвид и жените. Но Той знаел колко трудно било за мъжете да нарушат тогавашния традиционен възглед за мястото на жените в общината. Законите, обичаите и условностите на онези времена са били съвсем различни от днешните и на никого не би хрумнало да ги променя. Това е могъл да направи само Христос. Много историци и автори на романи, които смятат, че са в състояние да разкрият историческите данни за Исус от Назарет, прилагат мащаба на ХХ и дори на XXI век. Тук ще се опитаме да коригираме донякъде резултатите от техните “научни” изследвания.   

Христос Исус е имал специално отношение към жените, почиващо на съвсем друга основа. За една еврейка от Поврата на времената било абсолютно немислимо да приближи до някой духовен учител. Затова можем да наречем абсолютно новаторство факта, че някой посветен въобще се бил загрижил за духовното обучение на жени. За Представителя на човечеството мъжете и жените тогава не са имали въобще ролята на носители на пола в материалния смисъл на нашето време. Христос се е опитвал всячески да разруши в главите и сърцата този главен критерий за различаване на хората. Той умишлено е нарушавал непрекъснато тогавашните правила и условности, които не са били проникнати от жив валиден смисъл. Например почти всички излекувания се случват в събота. В края на краищата и присъдата над Него бива аргументирана с това, че е нарушена забраната да се работи в събота.   

Но на хората им е било трудно да последват тези промении. Мъжете са имали неизкореними представи по отношение на жените, които са били обучавани от Христос. Непрекъснато е имало конфликти между апостолите и Учителя им, защото те смятали, че Той е ненужно великодушен и открит към жените. Това е била причината, поради която Христос дава преди разпъването молитвата “Отче наш” и на жените. Преди Тайната вечеря и малко преди да се изкачи с мъжете на Елеонската планина, Той се оттегля заедно с жените на едно старо свещено място в подножието на планината, разположено на юг, близо до реката Кидрон. На това място навремето цар Давид е докоснал с ръце земята, провиждайки, че тук някога ще се спре Спасителят. Тук молитвата “Отче наш” е била дадена на жените. Тя направила поразяващо впечатление най-вече на Мария Магдалена. Това трябва да го разбираме наистина буквално, защото думата “в-печат-ление” означава “в-печатване в нещо”). Молитвата се отпечатила неизличимо в хората, които я чули от устата на Исус Христос.

Преди даване на молитвата Христос се обърнал по особено топъл и любвеобвилен начин към апостолите и жените, като говорейки, ги ободрил и укрепил със Своята мъдрост и доброта.   

Произнасянето на молитвата не било обикновено съобщение, а чрез самото й изговаряне присъстващите преживели действителността на духовния свят. Тук искам да се опитам да “преведа” казаното, за което не съм сигурна дали е произнесено на арамейски или въобще на някой земен език или е било вложено направо в душите на хората. Но вътрешният смисъл е следният:  

“Вие всички заедно сте като съзвездията в небето. В света в бъдеще вие ще представлявате Непреходното. Носете това в себе си. Така, както звездите обхождат небето, така и вие обходете света и погледите на хората ще се обръщат към вас като към звездите. За тях вие ще сте като звездите. Понеже аз грея във вас, и вие ще ги огрявате.”  

След тази подготовка била дадена молитвата, като за пръв път били докоснати съзнателната душа и азът на всеки от присъстващите. Преди и най-вече след това Христос говорил с тях, като на хората им се струвало, сякаш Той се обръща към тях едновременно като група и индивидуално към всеки. Всеки имал чувството, че молитвата е вложена в душата му и му е наредено: “Кажи я ти, Симон! Кажи я ти, Яков!” и т.н. Христос също им казал: “Свидетелствайте не за това, което мислите, че са видели очите ви! Свидетелствайте, че това, което сте видели с очите си, е истината!”     

След като думите на Христос се отпечатили в тях, апостолите били повдигнати за един кратък момент над земята. По време на трите години на Христос на земята тази левитация имала особено значение. Тя се случила, защото Христос още не можел да действа напълно от вътрешността на хората, както днес, когато вече е минал през смърт и възкресение, които са направили това възможно. Апостолите не преминали посветителски сън в стария смисъл. Ето защо това може да се смята за посвещение, намиращо се между Стария и Новия път. Те са били в състояние да изживеят всичко това само в състояние на леко отделяне от земята. Подобно посвещение изживяват и Симон Петър, Яков и Йоан при Преображението на планината Тавор. 

Впечатлението е било толкова поразяващо, че след като отшумели мощните имагинации, инспирации и интуиции, влели се в тях след последната дума, те се строполили и забравили всичко. Но това не било слабост, а те трябвало да забравят съдържанието на мистериите, защото свободата е дарът на Христос – свободата да си върнеш окултните познания със собствените сили на съзнанието, които трябва да развиеш сам. Те не забравили думите на молитвата, а мъдростта, която живее в тях. Но останали дълбоко разтърсени и със съзнанието, че са преживели нещо по-реално от всичко друго.    

Искам да обърна внимание на една особеност – думите на молитвата “Отче наш” не били изпети, както всички култови думи в Поврата на времената, а били изговорени. Според предписанията на стария култ всяка дума, отправена към Бог, трябвало да мине по свят “обиколен” път, който се състоял в припяване. В староеврейския ритуал молитвените формули никога не били изговаряни, а ги изпявали с определена мелодия, която трябвало да се издигне до висините, както се издигал пушекът на ритуалното жертвоприношение. Чрез строго определени мелодии човекът бил изваждан от тялото си и вкарван в друга сфера, а азът му се притъпявал. Носител на култовото действие било едно състояние на групова душевност. Установената, строго спазвана мелодия довеждала молещия се до състояние на транс.   

Но Христос дал на апостолите заръката да се обръщат към Отца с говорене, защото изговореното слово има най-силно въздействие върху аза. (Затова при заекващи деца, при които има временно отслабване на аза, се практикува терапия с пеене. Това, което искат да кажат, трябва да го изпеят, докато укрепне азът им.) Христос положил началото на словото, което било изговаряно наистина съзнателно.  

Чрез самото изговаряне думите влезли в покълващата съзнателна душа на апостолите. Азовете им били стимулирани и станали активни. След заминаването на Исус те трябвало самостоятелно да изговарят магическите думи, докато преди смъртта и възкресението не ги произнасяли сами. След Петдесетница апостолите започнали да говорят и при всяка произнесена дума, освободена от мелодията, били изпълвани от оживяващия Дух на Троицата. В продължение на много векове свещениците осуетявали прякото въздействие на божествената действителност върху човека, настъпващо при говоренето, като обвързали словото, което било насочвано през Яхве непряко към слънцето, със строго определена последователност от тонове. И ако днес молитвата “Отче наш” се пее, то от гледна точка на духовното зрение трябва да се каже, че така тя бива връщана в отминала епоха и се разводнява.   

Молитвата “Отче наш” отеква във физическия свят, но и отвъд прага. Тя е посредник между двата свята, които иначе са разделени за обикновения поглед. Ако човек отправи взор и към двата свята, ще види съвместното им действие и техните откровения. Затова на хората, чули молитвата от устата на Христос, пред душите застанала истинската жива същност на думите в образи, цветове и звуци. Срещу всеки, който днес произнася “Отче наш”, застава същото, но хората са на различна степен на развитие, затова всеки я възприема различно. Чрез изговарянето на думите от Христос в земния етер към сетивата на апостолите били родени живи духовни същества, които преди това са живели като чисто духовни истини отвъд прага. Всяка дума, всеки звук води собствено съществуване под формата на мирова мистерия. Във всяка дума е целият космос – 50 различни свята на мъдрост. Първоначалната версия на “Отче наш” на арамейски, която Христос дава на апостолите и жените, съдържа 50 думи. 50 е символ на спасението не само в староеврейската езотерика, то е и завършването на 49 (7х7), преминаването на всички стадии на земята през инкарнациите. 50 е и новото планетарно състояние на земята. След мистерийното откровение на думите Христос казал направо в душите на апостолите и жените: “Човешки братя, произнасяйте тези думи толкова дълго, докато те пак се изпълнят с живот чрез вас! Когато някога оживеят чрез вас така, както сега чрез мен, тогава царството на Отца ще дойде при вас и вие при Него. Живейте с тези думи, подгответе се чрез тях да им вземете магията чрез силата на вашето духовно разбиране!”   В молитвата се използва множествено число, като така тя се противопоставя на егоистичния импулс.   

Първите християни добавили думите “защото твое е и царството, и силата, и славата сега и во веки” в резултат на самостоятелното изживяване, което получили при произнасяне на молитвата. Тези думи могли да узреят единствено чрез използването й. Събуждащият се за духовното съзнание човек изминава в себе си следните реалности – царство – сила - слава – вечност. Това е било добавено към молитвата чрез самостоятелното изживяване, което настъпвало при произнасянето на молитвата. То е могло да узрее само по този начин.   

“Отче наш” е тясно свързана с арамейския език и с еврейските букви. В Поврата на времената арамейският е бил говоримият език на еврейското население в Палестина, докато еврейският е бил култов език на жреците и е бил почти неразбираем и неизползваем в устната реч. Но буквите и свързаните с тях числа са били идентични в еврейски и новоарамейски. Не е случайност фактът кой език е използвал Христос на земята. Никога не съм чувала Христос да говори на апостолите на гръцки. Според моите изживявания Той произнася “Отче наш” на арамейски, на говоримия език, който им е бил най-близък. Молитвата трябва да се казва на всички езици, и човек трябва да има достъп до духовното изживяване на езика, който му е най-близък чрез връзката с неговия народностен дух.   

Характерна особеност на тази молитва е, че се развива успоредно с хората. Колкото повече те израстват в духовно отношение, толкова повече ще им се разкрива дълбочината на молитвения текст. В ранното християнство “Отче наш” е била още тясно свързана с Христос и се е изживявала като словото Божие. През Средновековието молитвата е съпровождала непрекъснато хората и е укрепвала етерното тяло чрез постоянното й произнасяне. В епохата на съзнателната душа “Отче наш” придобива все повече едно апокалиптично измерение, защото човекът тепърва ще осъзнава истинската дълбочина на тези наглед прости думи и значението им за духовното му развитие. Във всяка бъдеща епоха чрез молитвата ще ни се разкриват все по-дълбоки прозрения за духовния свят. Но вечната константа, която никога няма да ни напусне, независимо в коя инкарнация, е фактът, че в момента, в който човек искрено произнася молитвата, той се намира в свещено, спиритуално пространство, защитено от всяка мрачна сила.         


      Лична заключителна бележка на Юдит фон Хале:   

Това изложение най-напред бе дадено в устна форма, като накрая казах “Отче наш” в първоначалния вид на арамейски, както е била произнесена в Поврата на времената и внедрена в сърцата на хората от Спасителя. След това имах готовност да отпечатам текста. Но когато се опитах да превърна арамейските звуци в разбираеми букви, ми стана ясно, че това би нарушило жизнеността на тези свещени думи. Естествено съм наясно, че молитвата е преведена и записана на всички световни езици и има различни версии на еврейски и арамейски. Това обаче са реконструкции от по-късни времена, макар и да са все още от ранното християнство). Доколкото мога да сравня, еврейските и арамейските варианти не съответстват съвсем на езика, който е бил говорен в Поврата на времената. Явно формата му не се е запазила, поне по отношение на молитвата “Отче наш”. Мисля, че тук се корени усещането ми, че старото слово не може да бъде отпечатано. Много време се опитвах да си обясня това и правех опити да включа записаните с букви думи в текста, за да не ме упрекне някой в ненаучност. Но е ясно, че произнесените слова, които някога са чули апостолите, не са се запазили в света и това до известна степен е удивително. Все пак става въпрос за най-разпространената молитва на християнството! Но дали това е случайност или закономерно разводняване на историческите факти? Мисля, че причината е друга. Молитвата е била произнесена от апостолите за пръв път след Петдесетница и предадена на обкръжението им.   

Непосредственото изживяване на събитията от Поврата на времената показва, че някои от апостолите са произнасяли молитвата малко преди смъртта си, когато са загивали заради Христос. Следователно молитвата е играла важна роля в живота на първите християни. Според моето прозрение фактът, че не се е запазила оригиналната арамейска версия, се дължи на обстоятелството, че свещените думи придобиват жизненост именно чрез познатото на молещия се човек звучене на езика, който той говори. Както всяко Божие слово, всяка истинска мантра влиза в дълбока връзка с езиковия дух, така и духовната реалност на тези думи се разгръща, едва когато човек влезе чрез съответното душевно настроение в свещена връзка със словото на своя майчин език. Със смъртта на еврейските прахристияни или най-късно със смъртта на преките им ученици арамейските слова на Исус Христос изчезват. Словото Му се слива по естествен начин с езиковите духове и на други народи. Днес, когато имаме възможност да се срещнем с оригиналното слово чрез непосредственото изживяване на събитията от Поврата на времената, ние събуждаме Христовото слово за живот. Това може да стане само от уста на ухо и човек трябва да го приеме със сърцето и духа си. Ако словото бъде разчленено и притиснато от процеса на книгопечатането, то ще загуби от магическата си жизненост. Но аз съм готова да кажа молитвата, така както съм я запомнила, на всеки, който ме помоли за това.                      



Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824057
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031