1.      Произход на криптографията в старата българска литература.

Приема се, че криптографията в старата българска литература е наследила богатите традиции на тайнописа във Византия и Рим.

2.      Цели и функции

За разлика от функциите на криптографията във Византия и Рим, където тя се ползва  за най-вече за целите на политиката и шпионажа, то в старата българска литература тайнописът  служи често  за кодиране името на автора /преписвача/ на книгата(въпросът за анонимността на авторите/преписвачи/компилатори  през Средновековието и за разбирането им за книгата като за тяло Божие, носител на Божието слово е широко дискутиран). Тайнописът се използва също и  за кодиране на приписки, маргинални бележки и др, които по една или друга причина преписвачът счита, че не трябва да се виждат от непосветени очи.

3.      Видове тайнопис в старата българска литература.

-         Глаголица

  Глаголицата е официална българска писменост от епохата на цар Симеон Велики до края на 11-ти в. Поради различни исторически превратности през следващите векове тя губи значението си в българските земи и е заменена от кирилицата(учените все още спорят за времето  на възникване на тази писменост). Но по всичко личи, че все пак са останали книжовници, които са могли да четат и употребяват глаголически букви, намирайки им приложение най-вече  в криптографията. Така например в сборник Зогр№102 от 14-ти в. преписвачът Даниил  се е подписал с глаголически букви. Това може би е един от малкото оригинални, създадени в България  видове тайнопис в старата ни  литература.

-         Акростих

Акростихът е изключително популярен в ранносредновековната византийска и българска литература. По същество представлява такова подреждане на стиховете в едно произведение, че поставени една след друга, началните им букви да образуват думи, фрази, изречения или цели самостоятелни литературни творби.

   Един от най-големите майстори на акростиха в старата българска литература е епископ Константин Преславски, ученик на братята Кирил и Методий. Превеждайки от гръцки език различни църковни произведения, той успява да  изпише в акростих собственото си име, фрази и дори цели оригинални кратки стихотворни творби, използвайки не само външната, но и вътрешната структура на стиховете. Неговото най-популярно произведение е „Азбучна молитва” – стихотворение, написано като увод към преводния му труд "Учително Евангелие".Всеки ред от творбата на К.Преславски започва с буква от азбуката, в прослава на българската писменост.

-         Цифрови стойности на буквите

 Всички  букви  и в кирилицата, и в глаголицата, по подобие на гръцката азбука са имали числена стойност, като числата в българския език са се изписвали като букви до края на 18-ти в, когато биват заменени от  арабските цифри.

   Книжовниците отделят буквите с числена стойност от останалите в текста с помощта на хоризонтални и  вертикални точки или чрез поставяне на различни титли(надредни знаци). Чрез букви с цифрова стойност в старобългарските ръкописи се изписват мерки, дати, години и пр.

      Докато обаче в глаголицата всички букви имат числени  стойности, то в кирилицата не е съвсем така – букви като Б, Ж, Ш, Щ, които не са имали еквивалент в гръцката азбука тук нямат числена стойност . За сметка на това такава имат няколко гръцки букви, които са неприсъщи за българския език.

   Докато в ранните векове в литературата се използва гръцката буква копта като знак с числова стойност 90, то по-късно тя е изоставена и книжовниците започват да употребяват със същото значение оригиналната кирилска буква Ч. Същото важи и за знака сампи, който българите изобщо не възприемат, а директно заменят с Ц=900.

   Числовите стойности на буквите позволяват на преписвачите да използват математически комбинации, за да създават различни видове тайнопис. Един от най-често употребяваните е взаимната замяна на буквите по следната логика:

 Сборът на десетиците =10, сборът на стотиците =100, сборът на хилядите =1000.

  Например буквата В може да се замени с буквата И и  обратно, тъй като числовата стойност на В е 2, а на И – 8, следователно 2+8=10. Ключ за този вид тайнопис е намерен в сборник №274, от 17-ти в., пазен  в сбирката на НБКМ.

   Букви като Б обаче не са могли да бъдат заменяни с друга буква по тази система, тъй като не са имали числена стойност. В някои случаи  обаче те биват заменяни от съответните близко звучащи букви – например Ш се употребява вместо Щ и пр(звуково уподобяване).  

    За целите на тайнописа се използват и числените стойности на глаголическите букви, които през 14-ти в. вече не са толкова популярни.

-         Включване на гръцки букви в тайнописните системи

   През 14-ти век във връзка със силния интерес, проявен от българските книжовници към гръцкия език, книжнина и култура  в тайнописните системи навлиза използването на гръцки букви, които могат да заменят български кирилски букви или да участват в комбинации с числовите стойности. Използва се и гръцки тайнопис.