Постинг
26.05.2011 00:38 -
Изгубените къщи
Автор: eloiz
Категория: Други
Прочетен: 2295 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2011 23:21
Прочетен: 2295 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 26.05.2011 23:21
Къща на Андрей Георгиади, гр. Пловдив
Всички, които твърдят и се кълнат, че най-новата ни история е само низ от злополучни събития, хаос и национални катастрофи, от които е поникнало отровното цвете - тоест онова, което сме днес, трябва да дойдат тук. Къщата на Андрей Георгиади не е най-известната пловдивска възрожденска къща. Нито е най-красивата. И в нейното подножие, като отровен бръшлян, е простряло пипалата си едно от стотиците кафенета, изобилстващи из Стария град, но не е успяло да стигне по-нагоре от мазата... Влезте в къщата и ще узнаете защо. Поврага бутафорните мокети и канцеларските стаички на Съюза на учените, които стопанисват къщата, влезте вътре и ще се озовете в огромния, полукръгъл салон на първия етаж.
Влизате пред погледа на слугите, чуствате ли го - преценяващия поглед на слугата от края на 19-ти век, който е виждал през тази врата да влизат банкери и политици, фантастично богати хора, авантюристи, търговци, учени...Моля, не обръщайте внимание на табелата до стълбите, поставена по нареждане на някой функционер, изписана със "старовремски" шрифт на български и английски език, в нея има правописни грешки... Огледайте се - тук има няколко врати, от двете страни на овала на този чудовищен салон са били стаите, в които слугите са готвели, шиели, клюкарствали, тук семейството се е хранело, майката е разказвала приказки на децата преди следобедния сън или е говорила с големите си дъщери за сбирките на женското дружество... Може би някои от децата са слагали ухо на вратата на стаята и са подслушвали какво става в салона на къщата...
А сега се качете по стълбището на горния етаж. Пак същия полукръгъл салон, но този път издигнат над земята, салонът за богоизбраните, тук се провеждат баловете, които дава господарката на дома, тук се е свирела музика, тук са се срещали дипломати и военни... От двете страни на овала са стаите - кабинетът на стопанина е със стъклени прозорци към салона, надникнете през закованите рамки - не усещате ли сдържаното присъствие на господаря на дома - масивното, скъпо бюро, красивите, стабилни столове, масите, огромните долапи, които заемат цяла стена... Какво ли е имало в тях... Това е царството на стопанина на тази къща - оттук той управлява своя дом и своето фантастично богатство, както и съдбините на България...
А сега се обърнете към стълбите. Защо го направихте, нима и вие чухте шума на коприна... Някоя пловдивска красавица се качва по витата стълба, а постепенно салонът се оглася от говор и звуци от пиано...
Китайска ваза в нишата. Същата като в кабинета на господаря на къщата.
От прозорците срещу стълбището се вижда градината и камбанарията на Св. Богородица.
А горе, над главите е премерената, майсторска красота на резбования таван. И полилеят от ковано желязо, окичен с електрически крушки...
Не, това не е най-красивата възрожденска къща в Пловдив. Но домът на Андрей Георгиади и на Хаджикалчови все още отразява нещо много важно - духа на своите собственици. Усетих мощ и амбиция. Усетих онова, което те са наричали чест.
Моля, никой, никога повече да не казва, че не сме имали, и не сме били...
Всички, които твърдят и се кълнат, че най-новата ни история е само низ от злополучни събития, хаос и национални катастрофи, от които е поникнало отровното цвете - тоест онова, което сме днес, трябва да дойдат тук. Къщата на Андрей Георгиади не е най-известната пловдивска възрожденска къща. Нито е най-красивата. И в нейното подножие, като отровен бръшлян, е простряло пипалата си едно от стотиците кафенета, изобилстващи из Стария град, но не е успяло да стигне по-нагоре от мазата... Влезте в къщата и ще узнаете защо. Поврага бутафорните мокети и канцеларските стаички на Съюза на учените, които стопанисват къщата, влезте вътре и ще се озовете в огромния, полукръгъл салон на първия етаж.
Влизате пред погледа на слугите, чуствате ли го - преценяващия поглед на слугата от края на 19-ти век, който е виждал през тази врата да влизат банкери и политици, фантастично богати хора, авантюристи, търговци, учени...Моля, не обръщайте внимание на табелата до стълбите, поставена по нареждане на някой функционер, изписана със "старовремски" шрифт на български и английски език, в нея има правописни грешки... Огледайте се - тук има няколко врати, от двете страни на овала на този чудовищен салон са били стаите, в които слугите са готвели, шиели, клюкарствали, тук семейството се е хранело, майката е разказвала приказки на децата преди следобедния сън или е говорила с големите си дъщери за сбирките на женското дружество... Може би някои от децата са слагали ухо на вратата на стаята и са подслушвали какво става в салона на къщата...
А сега се качете по стълбището на горния етаж. Пак същия полукръгъл салон, но този път издигнат над земята, салонът за богоизбраните, тук се провеждат баловете, които дава господарката на дома, тук се е свирела музика, тук са се срещали дипломати и военни... От двете страни на овала са стаите - кабинетът на стопанина е със стъклени прозорци към салона, надникнете през закованите рамки - не усещате ли сдържаното присъствие на господаря на дома - масивното, скъпо бюро, красивите, стабилни столове, масите, огромните долапи, които заемат цяла стена... Какво ли е имало в тях... Това е царството на стопанина на тази къща - оттук той управлява своя дом и своето фантастично богатство, както и съдбините на България...
А сега се обърнете към стълбите. Защо го направихте, нима и вие чухте шума на коприна... Някоя пловдивска красавица се качва по витата стълба, а постепенно салонът се оглася от говор и звуци от пиано...
Китайска ваза в нишата. Същата като в кабинета на господаря на къщата.
От прозорците срещу стълбището се вижда градината и камбанарията на Св. Богородица.
А горе, над главите е премерената, майсторска красота на резбования таван. И полилеят от ковано желязо, окичен с електрически крушки...
Не, това не е най-красивата възрожденска къща в Пловдив. Но домът на Андрей Георгиади и на Хаджикалчови все още отразява нещо много важно - духа на своите собственици. Усетих мощ и амбиция. Усетих онова, което те са наричали чест.
Моля, никой, никога повече да не казва, че не сме имали, и не сме били...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
