Днес срещнах моя приятелка, която ми разказа за безкрайните интервюта за работа, на които й се налага да ходи. Тя е добър, амбициозен човек и кой знае защо си е навила на пръста, че иска да работи онова, за което е учила, а не, например  като сервитьорка или барманка...
   Един от първите въпроси, които й задават на интервюто  е : "Вие омъжена ли сте ?"
   Тя отвръща "Не, живея на семейни начала с приятеля ми"
   Отговорът, който следва, е  "А, значи ще се омъжите, ще забременеете,  ще имате деца... Съжалявам..."
   И интервюто свършва. Намат  друга кандидатка -  обикновено роднина на шефа.
   Приятелката ми има позната с  две дечица - на 8 и на 3 годинки, която от година се опитва да си намери работа, и й затръшват вратите по същата схема. Сигурна съм, че позната има друга позната, която е в същото положение, и така нататък. Веригата е безкрайна.  Срамна. Унизяваща!  И няма кой да защити тези жени, които наистина се нуждаят от работата, за която кандидатстват и явно имат амбиции и желание да й се посветят.
    Нима трябва да отида в болница и да си извадя яйчниците, за да си намеря добре платена работа ?!? 
  
  

Работа не се намира чрез интервюта.

не зная как иначе се намира)).

ако питат за семейното ти положение, нарушават Закона. Ако искаш да имаш добре платена работа и не успяваш да си я намериш в България, отиди в държава, където спазването на законите се следи по-строго.
Интересно, на мен защо в БГ никога не са ми казвали, че ще имам деца и затова няма да ме наемат? Случвало се е шефката да каже "като си родиш и ти дете, ще видиш колко е хубаво..." :)

мисля, че на нея са й го казали, защото са имали "свой човек". Интересно защо тези проблеми с майчинството и семейното положение се получават само в малките градчета, където за едно място се борят доста хора, за които това място е много важно... И където не можеш да риташ - нито срещу шефа, нито срещу Закона, и затова се въртиш в кръг, и си гониш опашката, както се казва...

Аз съм от голямо градче, в което преди години за едно място кандидатстваха по стотина-двеста души от цялата страна. Ама българска работа - ако има "наш човек", назначаваме него. Успявала съм да изместя вече назначени "наши хора", ама не защото в момента нямам дете, а защото те обикновено са некадърни.
Потресаващото е, че в БГ наистина законите не се спазват. Тук ако някой ме попита за семейното ми положение на интервю за работа, мога да стана богата на негов гръб :D Ама никой не прави тази грешка...
Не само с евентуалното майчинство, и с възрастта е така! Преди десетина години имах една приятелка на 42. Търсеше си работа и слагаше снимка в CV-то, както беше прието по онова време. И й звъняха от всяка фирма. Като отидеше да попълни анкетните им листове, обаче, се оцъклха срещу рождената дата и... повече не я търсеха.
Ама като на човек не му изнася, отива на друго място. Половин България се е изнесла в моя роден град (защото в другите градове очевидно няма поминък) и веднъж дошла, ме пита "а ти откъдье си", "а ваш'ти откъдье са?" и "а тйехнити родитили тогава откъдье са?" и на мен като спря да ми изнася тая работа, нарамих покъщнината, пък се преселих. И не съм имала начален капитал. Само някакъв заем. Останалото беше увереност.
Ха наздраве!

Аз затова постоянно я убеждавам моята приятелка, че ще я намери тази своя мечтана работа, само да сме здрави и да не се отказваме от онова, за което мечтаем)))

Държиш със зъби мечтата и не пущаш!