Чудно защо днес ми попадна любопитен откъс от размишленията на един непрофесионален историк. Той твърдеше, че поне до средата на седемнадесети век България е съществувала на картите на Европа, и то не като "рум - милет", а като "Царство България". Вярно, царството е плащало данъци на султаните, било е васално, федеративно и неясно какво още, но е било все пак царство. Българите били управлявани от свои "князе" и "кметове", живели и умирали  в затворени общности в продължение на няколко века след смъртта на Иван Шишман...
   Странно, скандално, но се връзва. Само народ, който е успял да преживее два века в анархичен "ред", и после още три - в свикване със същия анархичен ред, народ, който благодарение на обстоятелствата все пак успява да се оттърве от последния - поне на хартия, само такъв народ може да обвинява за собствените си комплекси всички останали, но не и себе си... 
    Изведнъж  човек осъзнава, че няма нищо чудно, няма парадокси  в манипулативната ни и манипулирана официална история. Нашата история винаги  търси виновникът , търси жертвите, търси героите . Да, тях ги има. Но не всички могат да бъдат герои, и не героите променят историята... Променят я или я забатачват всички останали, за които историята милостиво (или със сведени очи) мълчи.