Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2009 00:15 - За анорексията с любов(самоунищожението може да е толкова красиво...)
Автор: eloiz Категория: Други   
Прочетен: 3633 Коментари: 3 Гласове:
1



"не знам но се чувсвтвам много повече от МНОГО добре като не ям не знам защо я мислите за коварна болест ... сигурно от 2 години не се храня както трябва или в повечето случаи не се храня изобщо но на кой му прави впечатление? - На никой...Имам една цел и тя е да се самоубия и мисля че я постигам.Да не се храня Да бъдеш слаба и да не ядеш са синоним на воля и успех...Мисълта че ще умра ме стимулира да продължавам по същия дух!!!демек няма да ям защото ще умра...РАДОСТ ЗА УХОТО"

 

 

"Когато издържиш доста време без храна и си жива започваш да се присмиваш на всички, които си мислят, че трябва да ядат, за да живеят. А аз знам, че това не е така. Храната е едно от най-примитивните удоволствия, калориите няма да ме направят щастлива. Да се откажеш от храната не е истинско лишение, но да се откажеш от това да си слаба е. Казват, че мога да умра ако съм прекалено слаба, но мога да умра и ако съм дебела. Разликата е, че да умреш слаба е предизвикателство, а аз не съм тази, която се отказва от предизвикателство. Аз ям нормално, колкото ми трябва, за да отцелея. Какво да направя, че живеем в общество, в което лакомията е нормата и всички постоянно се тъпчат?
Казват, че са загрижени за мен, но само искат да ме тъпчат, да ме контролират с това, което наричат любов. Не искам любов, искам да съм слаба, без отвратителни сланини, само кокали. Това съм аз, всичко друго е излишно, натрупване, отпадък. Не го искам. Кокалите определят какви сме, искам да ги покажа. Това е моя избор не искам да съм "нормална" и дебела като всички останали, а уникална, ексцентрична и шокираща."

"Хора, това че ще се оттърва от живора ме СТИМУЛИРА да продължавам да не се храня"

 

"За мен анорексията е начин на живот, не болест"

 

 

"Що не оставите хората да живеят или да умират както си искат, а се правите на самарянки"

 

"Кой на къде е тръгнал-да пътува,но да не въвлича и другите след себе си."

 

 

"Искаш ли да ти кажа какви хора са тези, които посягат на собствения си живот - това са слаби, безхарактерни хора, които не могат да решат проблемите си, използвайки мозъка си и виждат изход единствено в смъртта, хора-егоисти, които не мислят за чувствата на близките си."

 

 

Да бъдеш „про-ана" През последните няколко години в интернет масово навлезе про-ана движението. "Про-ана" всъщност е галеното име за про/за - анорексия. Някои от про-ана сайтовете съдържат толкова скандален материал, че в момента се наблюдава масовата им "чистка", предвождана от емблематични фигури като Опра Уинфри - оттам и първоначалната трудност за лаика (не-анорексика) да се добере до някоя абсолютно автентична про-ана страница. Тези сайтове са именно за хора, които приемат анорексията и булимията като начин на живот, като въпрос на твърдо решение и на дисциплина - в никакъв случай не като болести, които трябва да бъдат лекувани. Ако прекарате няколко денонощия, сърфирайки по различни про-ана сайтове (преди последните да са засечени и премахнати), ще бъдете поразени от няколко неща. Първо, голяма част от анорексиците и булимиците наистина смятат, че всичко у тях е под контрол - нещо повече, те са сигурни, че имат повече воля от "обикновените" същества. Идеята за превъзходството на про-ана хората е причината във виртуалното пространство дори да се заговори за "революцията на про-ана елементите". Според "философията про-ана" повечето хора са подвластни на биологическите си импулси, докато анорексиците имат силата да кажат "не" на животинското. И да отстояват решението си. Да са верни докрай (и до СМЪРТ, ако трябва) на определени правила. "Ако съумеем да се възползваме напълно от този потенциал - пише в един от най-преследваните и често местени сайтове - и го приложим в други области, бихме могли напълно да променим света. Може би дори ДА ГО ЗАВЛАДЕЕМ! Има много организации, които се мъчат да открият хора с нашите възможности, опит и фанатична дисциплина - за да се зароди, възбуди и мобилизира една истинска революция. Ако не ние, кой? Ако не сега, кога?"

Ще ви направи впечатление и фактът, че анорексията и булимията в голяма степен се приемат като състезателни занимания - кой ще издържи най-дълго, кой ще се справи най-добре... Надпреварата е все пак "благородна" - най-добрият трябва да спечели, а по "пътя на истината" сте длъжни да му осигурите вашата подкрепа. Да го гълчите приятелски за всяка излишна приета калория. Да разпространявате нови техники за отвращаване от храната. Да се възмущавате заедно от останалото закостеняло общество. Да го потупвате по рамото за всеки загубен килограм. Разбира се, изпуска се горчивата истина, че анорексията е състезание, в което победителят... умирал Че съветите за това как да бъдеш по-добър анорексик или булимик, как да криеш състоянието си от родителите, как да взимаш хапчета за потискане на апетита и разхлабителни, са в крайна сметка пирони в ковчега. Че няма как да не се подклажда ниското самочувствие на заболелите и неосъзнатият им (или понякога дори осъзнат) инстинкт за самоунищожение, ако постоянно им се натяква колко далеч са всъщност от "идеала". Към идеала спадат, разбира се, концентрационните тела на модели с празен поглед като Кейт Мос, на известни актриси като Калиста Флокхарт, на певици с "данни" (или по-точно с липсата на такива) като Виктория Бекъм. Във всички подобни сайтове има "мотивационни" снимки (trigger pics) на хиперслаби жени и... на невероятни дебелани, които трябва да отвращават, и така пак да мотивират загубата на тегло. Разбира се, понятието "дебела" в света "про-ана" е доста необичайно - Миглена не е единствената, която критикува хубавото за средностатистическите възприятия тяло на Бритни Спиърс. Много сайтове на анорексички са пълни с протести срещу "падналия ангел" Бритни - "Дебела краво, трябва да отслабнеш!", "Вижте кой е дебел!" или най-често срещаното: "Предателка!". Тук всичко е подчинено на стремежа към изпъкналите кости. Има дори десет "про-ана" златни правила, които са мантрата за всяка уважаваша себе си (?) анорексичка и напълно могат да заместят според запознати десетте божи заповеди:

1. Ако не си слаба, не ставаш. Ако си над 40 кила, не си слаба!

2. Да си слаба е по-важно от това да си здрава.

3. Купувай малки дрехи, отрежи си косата, взимай разхлабителни, гладувай, но на всяка цена сваляй кила редовно.

4. Никога не яж, без да се чувстваш виновна.

5. Никога не си хапвай сладко, без след това да се накажеш сурово.

6. Винаги брой калориите.

7. Какво показва кантарът, е най-важното нещо на света.

8. Най-големият ужас е наддаденият грам.

9. Никога не можеш да си прекалено слаба.

10. Да не ядеш е символът на истинската власт и успех.

Животът "про-ана" отдавна е станал единственият начин на съществуване, който много момичета могат да водят... и който искат. Анорексията и булимията често се приемат дори като заместител на собствената идентичност - "всеки има нужда от Ана. Само с про-ана хората аз се чувствам добре, защитена", пише тринайсетгодишно момиче в един от чат-руумите, посветени на анорексията като върховно благо. Веднъж попаднали в лапите на болестта, за такива момичета тя е единственото нещо, което им е останало. И те се държат за нея като удавник за сламка. Много сравняват анорексията с пушенето - дори да знаеш, че в края на краищата цигарата може да те довърши, ти имаш нужда от нея. А за последици не ти се мисли. Моментната мисъл за смъртта се отпраща със свиване на рамене: "Това на мен не може да се случи". Защо? Защото хората, които са починали от анорексия, не са знаели как точно да практикуват този lifestyle... Защото са били новаци... А след като по 15 000 души средно посещават на месец всеки от стотиците труднооткриваеми про-ана сайтове, значи има достатъчно анорексици, които си живеят добре! Това е логиката на про-ана фанатика. И ако един болен човек по принцип се съгласява да се излекува, за много от анорексиците нещата не стоят така - "аз имам анорексия. Погледнете колко силна воля имам! Вижте какво постигам!".

 

 


Болестта като култ към богините Ана и Мия

"Искам отново да съм празна и чиста, и свободна! За щастие Ана пак влезе в живота ми!"

"Страхувам се, адски се страхувам, че Ана ме напуска! Затова е добре да си намеря ново Ана-приятелче. Предишното умря!"

"Искам си Ана обратно! Някакъв глупак ми "помогна" да започна да ям отново - т. е. да стана дебела, но аз си искам предишния живот!"

"Аз съм нищо и вие също сте нищо без Ана! Не го забравяйте!"

Подобни изказвания са възможно най-леките проявления на феномена, от който много лекари на Запад вече настръхнаха: култът към богинята Ана. Анорексията е издигната до ранга на безумно красиво божество, което има пълното право да разполага с живота ти и което трябва постоянно да омилостивяваш. Да му служиш. Да му ВЯРВАШ.

"Скъпа Ана - започва писмото на петнайсетгодишна тийнейджърка, - предлагам ти душата си, сърцето си, тялото си. Давам ти всичките си земни придобивки. Търся твоята мъдрост, твоята вяра и твоето ниско тегло. Обещавам да се науча да летя от лекота, да намаля теглото си до едноцифрени числа, да се страхувам от храната и винаги да виждам отвратителна дебелана в огледалото. Ще те обожавам и ти обещавам да съм ти верен слуга до края. Когато се смаля практически до нищо, когато ми дадеш най-скъпия подарък - отърваването от тоя тъп мръснишки живот, тогава ще се издигна до следващия свят и ще сме заедно. Само те моля не се отказвай от мен - помогни ми да бъда лека и свободна!"

Ана (или по-скоро друг фанатизиран анорексик) отговаря на писмото с подобаващ патос, като завършва по следния смразяващ вените начин:

"Аз съм единствената ти истинска приятелка, само мен трябва да обичаш. Само аз мога да премахна страха ти от неизвестното, от другите хора, от неразбирането, като напълня главата ти с изчисления на калории. Само аз мога да те дисциплинирам, да те направя перфектна. И ако понякога се храниш, аз ще те накарам да се чувстваш зле, защото ти мисля доброто. Ще те накарам да се самонакажеш, да биеш глава в стената, докато мозъкът ти се размие... Или да се порежеш. Да, аз обичам да виждам кръв!Искам да видя кръвта ти - да я съзерцавам как капе по нарязаните ти ръце, докато ти осъзнаваш, че си заслужила тази болка. Това е пътят на истината. Но никой не трябва да открие това, никой непросветен не бива да разкъса прекрасната магическа паяжина, в която съм те обвила. Аз те създадох, мое прекрасно, тъничко дете! Ти си мое и само мое! Без мен ти си нищо. Така че никога не се опълчвай срещу мен. Когато другите коментират, игнорирай ги. Забрави ги. Забрави всеки, който се опита да те отнеме от мен. Аз съм твоето най-висше благо и смятам това да остане така!

Вечно твоя: Ана"

 

 

 

"Тези не са добре.Ама хич.За мен това движение е по-скоро секта, и докато има

такива които вярват на каквото им кажат не скелети ми незнам какво ще има."

 

 

"Това са хора, които отчаяно се нуждаят от помощ. По една или друга причина те са си вглъбили, че трябва да бъдат съвършени и че това "съвършенство" се постига чрез измъчване на тялото. Страдащите от анорексия (както и от повечето психични заболявания) са много лабилни, свръхчувствителни и болезнено амбициозни. Те никога не са напълно доволни от себе си, което започва да се отразява на целия им живот- общуване, социални контакти...Те се изолират от всичко и всички. Остават сами със себе си и насочват цялото си внимание към постигане на "съвършенството", към което се стремят(но и те самите не знаят какво е то). За тях това се превръща в ежедневие и в нещо нормално. Дълго време те не осъзнават, че имат проблем. Предполагам, че някои го разбират едва, когато вече са увредили и тялото си."

 

 

"Съвършени хора НЯМА ! Колкото и да се стремиш към него(съвършенството) никога няма да го постигнеш"

 

 

"Анорексията е начин на живот, не болест. Контролираш какво ядеш, колко тежиш, как изглеждаш, кка се чувстваш. Аз не мога да съм щастлива, ако тежа над 50кг"

 

"Ама ти изглеждаш перфектно, защо вдигаш пушилка само, искаш да ни се хвалиш ли, а?!"

 

 

"Целта оправдава средствата. Искам да се издигна над тълпата, да бъда различна, уникална. Като не ям и слабея се чувствам щастлива."

 

 

"Аз се ужасих като изгледах това предаване и осъзнах,че(от)  такива като теб,от телевизията и навсякъде се наслагва това да сме слаби с перфектните размери и други бла-бла-бла в този род.За какво е необходимо това?!Да се самоунищожим ли???"

 

"нейна работа тя си чупи главата,то е ясно че никой не би й обърнал внимание от нормалните хора и никой не би се занимавал с такъв човек,според мен ако е такава за каквата се представя(може да ви прозвучи брутално,безсърдечно или пък прекалено)тя е недъгава.Съжалявам ако в действителност момичетата на нейната възраст се превръщат в това и се радвам,че аз не съм имала достатъчно разум за да не го допусна"

 

 

"Най-големият й кошмар, според близки хора, било постоянното къркорене в стомаха й по време на лекции преди години."

 

"Миглена е на 28 години. Професия: варира. Понякога е секретарка, понякога се снима за рекламни кампании. Защото е много хубава. Макар и "оглозгана до кости", както баща й казва тежко."

 

 

"В този моменти си мисля - господи, колко си тлъста. Виж се само! Погледни тези отпуснати бричове, тези меса по корема си, този огромен задник. Мразя те, мразя те, мразя те."

 

 

"Наричали са я "дебелана" в училище, когато е била в 3 клас. Не иска никога това да се повтаря."

 

"Съществуващият през последните няколко века култ към перфектното човешко същество в цялата му комплексност сега често е редуциран до култа към перфектното тяло. Ако наподобяваш моделите от най-популярните женски списания, тогава всичко е наред. Ако се вписваш сред фанатизираните посетители на нашумели фитнесзали, "ставаш". Ако обаче не влизаш в калъпа - тогава всичките ти останали качества не стигат, за да компенсират "дефектите". Без перфектно тяло ти си... нищо. Или поне това е внушението на голяма част от рекламите, с които медиите ни заливат и които приемаме за чиста монета, без да се замислим."

 

"десет "про-ана" златни правила, които са мантрата за всяка уважаваша себе си (?) анорексичка и напълно могат да заместят според запознати десетте божи заповеди:

1. Ако не си слаба, не ставаш. Ако си над 40 кила, не си слаба!

2. Да си слаба е по-важно от това да си здрава.

3. Купувай малки дрехи, отрежи си косата, взимай разхлабителни, гладувай, но на всяка цена сваляй кила редовно.

4. Никога не яж, без да се чувстваш виновна.

5. Никога не си хапвай сладко, без след това да се накажеш сурово.

6. Винаги брой калориите.

7. Какво показва кантарът, е най-важното нещо на света.

8. Най-големият ужас е наддаденият грам.

9. Никога не можеш да си прекалено слаба.

10. Да не ядеш е символът на истинската власт и успех. "

 

 

"всеки има нужда от Ана."

 

 

"Искам отново да съм празна и чиста, и свободна! За щастие Ана пак влезе в живота ми!"

"Страхувам се, адски се страхувам, че Ана ме напуска! Затова е добре да си намеря ново Ана-приятелче. Предишното умря!"

"Искам си Ана обратно! Някакъв глупак ми "помогна" да започна да ям отново - т. е. да стана дебела, но аз си искам предишния живот!"

"Аз съм нищо и вие също сте нищо без Ана! Не го забравяйте!"

Подобни изказвания са възможно най-леките проявления на феномена, от който много лекари на Запад вече настръхнаха: култът към богинята Ана. Анорексията е издигната до ранга на безумно красиво божество, което има пълното право да разполага с живота ти и което трябва постоянно да омилостивяваш. Да му служиш. Да му ВЯРВАШ.

 

 

"На този етап мнозина биха възкликнали: "Това са пълни откачалки! Да вървят по дяволите с глупостите си!" Бихте ли реагирали по същия начин обаче, ако сте лице в лице със сърдечно болен? Може би е време да разберем, че трябва да се борим с болестта. Не с хората, които страдат от нея."

 

Защо се получава така, че болни от анорексия след лечение пак се връщат към болестта?

- Различните проучвания сочат, че ходът на заболяването е горе-долу следният: около 40% са излекуваните,(при намеса на специалист – психолог или психиатър)  около 30% са момичета, при които продължават да персистират някакви симптоми на разстройството, и при 30% разстройството придобива хроничен ход.

 

 

Поезия на/за анорексици Холи Мърей

 

Да ядеш е да умреш.

Да гладуваш е Живот.

Да бъдеш лека като ефира,

Или като струйка дим...

Да се движиш грациозно,

Да плуваш безтегловно,

Да се увиваш около любимия човек...

Да станеш невидима и да изчезнеш.

Да, аз приемам -

приемам, че въздухът във мен

е всичко, от което се нуждая.

Пияна от вода, преситена от въздух.

И все по-тънка и все по-малка,

докато стана нищо...

Докато изчезна.

***

Ръцете ми са вече кожа и кости.

Дълги и чисти. Само още малко,

само още мъничко усилие.

Краката ми са тънки и слаби,

Само още малко,

Само още мъничко за махане...

Самоунищожението може да е толкова красиво!

Високи скули, издялани, настръхнали -

плътта дава път на истинската същност...

 

 

Когато аз бях дебела ме наричаха свиня, а сега просто, ясно и кратко - анорексичка и булимичка . Просто завиждат

Лицемери!

Лицемери!

Лицемери!



Тагове:   моя,


Гласувай:
1



1. eloiz - Пояснение:
13.09.2009 00:21
Това са извадки ( с редакция на някои по-фрапиращи правописни грешки) от няколко форума, както и от няколко сайта, посветени на темата за анорексията и булимията.
Писала съм и друг път за това. Анорексията и булимията отразяват много точно всички проблеми на обществото, в което живеем, и най-вече потрисащото му лицемерие.
цитирай
2. magdalenas - ...
25.09.2009 01:11
Много хубаво,че сподеменаваш този пореден наболял проблем сред съвременното и не само обшество,ма нали сега и бъдещето единствено са важни по принцип.
Поздрави,за което!
"Кой на къде е тръгнал-да пътува,но да не въвлича и другите след себе си." -това ми допада най-вече.
цитирай
3. eloiz - А на теб
05.10.2009 18:34
точно това - кой накъде е тръгнал - не ти ли говори за егоизъм? Нали това е анорексията - всеки си върви сам по пътя, никой нищо не казва и накрая свършваш в нечовешки мъки...В тези извадки има и неща, от които се ужасявам, и неща, които ме карат да се разплача. Те са диаметрално противоположни и това е най-ужасното, всички тези хора говорят," о, да, това е наболял проблем, четох една статия миналата седмица, добра беше статията", обаче нещата са дотам! "Те не са в моя двор, за какво да ме е еня"...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651463
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031